— Закон, приет при дванадесетото управление на дома Текла. Предотвратява възможността всички да си изтеглят парите едновременно и по този начин банката да фалира. Има всевъзможни закони кога може да се приложи и какъв процент от вложенията им може да се изплаща, и на кого, и всъщност и аз самата не го разбирам. Но може да означава, че са изпаднали в затруднение или, по-вероятно, че при фалит на банки се боят от всеобща паника и взимат мерки, за да я предотвратят.
— Кои? Собствениците на банката или Империята?
— Собствениците искат разрешение за прилагането на закона, Империята го дава — или отказва.
— Разбирам. Това е интересно. Към кого в Империята се обръщат за това разрешение?
— Към кабинета на министъра на имперския трезор.
— Кой е министърът на трезора?
— Казва се Шортайл.
— Шортайл. Хм.
— Какво?
— Това име се появи някъде в бележките на Фирис. Нещо около него ми се стори странно, но не му обърнах много внимание и в момента не мога да си спомня какво беше. Мисля, че се бяха срещнали на вечеря или нещо такова.
— Не е изненадващо министърът на трезора да се срещне с крупен бизнесмен. Съвсем естествено.
— Да, но… Все едно, ще помисля. Домът?
— На Шортайл ли? Орка.
Влад кимна и се замисли дълбоко.
— Нещо друго има ли?
— А? Да. Ти се прибери. Тази нощ ще ти прегледам плячката, с което ще ми остане, ъъъ, по-малко от половин час сън. Утре се свързваш с банкерката, да видим какво можеш да научиш.
— Добре. Дали първо да не ти се обадя, да видим ти какво си открил?
— Хубаво. Но не бързай — трябва поне малко да подремна, преди да си дошла.
— Добре. Лек сън.
Той погледна натъпкания с прашни хартиени боклуци чувал и ме удостои с тънка усмивка. Лойош разкърши криле и ни изсъска, сякаш ни се смееше и на двамата.
Когато на сутринта се върнах, масата до печката беше затрупана с хартиите, които бях намерила, всички грижливо подредени на четири купчини и, доколкото помнех количеството, смалени до около три четвърти. Влад имаше замъгления поглед на човек, току-що станал от сън, а Савн спеше до камината, със сгушените до него Лойош, Роуца и Бъди. Бъди тупна веднъж с опашка, прозя се по кучешки, въздъхна и отпусна глава на лапите си. По пода имаше парчета въглени, ново доказателство за състоянието на Влад. Водата вреше и видях клавата до нея, а Влад се беше вторачил в тях, сякаш бе забравил за какво са. Попитах:
— Е, какво научи?
— Ъ?
— Направи клавата.
— Добре.
— Водата се сипва в онзи обърнат конус, дето е на…
— Знам как се прави клава.
— Хубаво.
Довърши операцията, без да разлее вода, което ме впечатли, после погледна намръщено пода и тръгна да търси метла.
— Разбирам, че ще мине доста време, докато получа отговор — обадих се аз.
— Какво? А, да. Чакай само да изпия една чаша от тая отрова.
— Отрова? Мислех, че обичаш клава.
— Без мед е — изръмжа той.
— Ей сега.
Докато клавата се свари, се върнах с бурканче мед и Влад каза:
— Ей за това някой ден можеш да позволиш да ме накълцат заради теб.
— Пак ли си чел Паарфи?
— Не мога да чета. След час… може и да се науча.
Сложи мед в двете големи чаши, изцеди клавата и наля малко повече, отколкото побират две големи чаши. Изруга.
— Спокойно. Аз ще почистя.
— Може и в жертва да ме принесат за теб, когато поискаш.
— Отбелязах си го.
След половин час общо взето се беше посъвзел и го подканих:
— Е, казвай сега какво научи?
— Научих — бавно заговори той, — че е нужен или добре трениран специалист, за да научи нещо от боклуци хартия, или много, много време за един аматьор, за да намери игла в купа сено.
— С други думи, не си научил нищо?
— О, не бих казал нищо.
Усмихваше се. Беше се докопал до нещо интересно. Кимнах и зачаках.
— Повечето бяха числа. Много числа. Не им обърнах много внимание, докато не се сетих, че може би означават пари; и тогава доста ме измориха. Но това все още не водеше до нищо. Не съм ги изхвърлил, защото не се знае дали няма да потрябват, но ги отделих настрана.
Продължих да чакам.
— Други боклуци съдържаха имена, понякога с кодирани бележки. На тях обърнах повече внимание. Сортирах ги на три групи. Първата купчина са главно цифри, но и с по някое име или кодирана дума, или нещо такова. Други съдържаха съобщения — например „Обяд, пръвник, Лястовича опашка, лейди Префт“ или „Промяна в съвместната ипотечна политика — среща в три часа“. Третата купчина…
Стана, отиде до масата и взе няколко къса хартия.
— Третият куп съдържа резултатите от прегледа на другите два — това са парчетиите, на които се спрях, след като отхвърлих много повече. Не е много, но може би има нещо.