Донесе ги и ми ги подаде.
— Е, Кийра. Да видим дали си толкова хитра като мен. Взимай едно по едно, поред, и се опитай да ги свържеш.
— Добре. Обичам игрите.
Бяха четири парчета, две от които явно откъснати от по-големи листове, другите — на съвсем обикновена хартия. Това най-отгоре, едно от откъснатите, беше изписано с много елегантен почерк и се четеше лесно. Гласеше: „5К за БТ, 5&10, 8:00, небесник, Рквнт“.
Казах:
— Ами, 5К, ако говорим за пари, трябва да е пет каймета: пет хиляди империала. Но това е от жаргона на джерег — не бих очаквала да го използва банкер.
— Точно това привлече погледа ми. Продължавай.
Свих рамене.
— Небесник е лесно, както и 8:00. Но не знам какво значи БТ, 5&10, и Рквнт.
— Започни с последното. Има една малка гостилница недалече от банката, на табелата й е нарисувана морска мида и се нарича „Раковината“. Домакинята ни ми каза за нея. Твърди, че не е място, където можеш да срещнеш банкер.
— Хм. Наистина започва да става интересно. Някакво плащане?
Влад кимна.
— Погледни отново часа.
Направих го.
— Така. Все едно дали е сутринта или вечерта, не е час, в който банките са отворени.
— Точно. Сега, какво ти говори 5&10?
— Банкноти от по 5 и 10 империала, или монети?
Той кимна.
— И аз така предполагам. По-тежко е за носене, но по-лесно се съхраняват.
— Значи наистина е плащане. А БТ е лицето, на което е заплатено — от банковите фондове. Някаква идея кой може да е?
— Опитай със следващата бележка.
Беше също като първата — същият почерк, същата сума, друг ден и час, само че мястото не се споменаваше, липсваше и „5&10“. Беше смачкана, все едно че някой я беше хвърлил към кошчето за боклук, но не го беше улучил.
— Е? В банката ли са го направили? — попитах.
— Може би. Или сме намерили по-ранна и по-късна и не е било необходимо да се споменава мястото и деноминациите, защото вече го е знаела, И още нещо: погледни как е попито мастилото на двете.
— Размазано е.
— Точно така. Били са само паметни бележки — допускам — на самата лейди Вонит. Ако са ги прехвърлили на официални копия, били са прибрани в папка — или по-скоро унищожени. Но тези ги е надраскала, докато е смятала или е говорила с някого, после явно ги е хвърлила в кошчето за непотребна хартия и не го е улучила.
— Да. А тази е съвсем отскорошна — може би от деня на затварянето.
— Точно така.
Кимнах.
— Почеркът ми е познат, между другото.
— Познат?
— Само в смисъл, че си спомням откъде са. Там имаше много хартии, повечето като тази, смачкани на топки и нападали по пода, и много от тях, само предполагам, са били паднали зад някое бюро или кантонерка и не си е струвало да ги прибират. И наистина беше най-големият кабинет, така че предполагам си прав чии са бележките.
Влад кимна.
— Така. След като стигнах дотук, отново прегледах всички бележки, за да потърся някакви упоменавания за БТ.
— И си намерил нещо?
— Да. Прочети следващата.
Разгледах я.
— Друг почерк. Вероятно мъжки. Пак ли там е намерена?
— Да.
— Значи е написана до нея, а не от нея. Хм. Не е толкова четливо, но мисля, че ще се оправя. „Има въпроси за разходите за БТ — мисля, че трябва да го затегнем, преди да лъсне в огледалото. Да използваме ли гаран. фонд?“ А подписа изобщо не мога да прочета — предполагам, че е драсване, което някой използва неофициално.
— Да. Подозирам, че си права. И какво ти говори тази бележка?
— Много любопитна фразичка: „преди да лъсне в огледалото“…
— Аха. И аз точно това си помислих. Защо не е казано „преди да се отрази“? И все едно, какво би могло да означава това? Имаш ли някакво предположение?
— А ти?
— Да. Но първо да чуем твоето.
— „Преди да лъсне в огледалото“. Хм.
— Предаваш ли се?
— Още не. Много те забавлява това. — Помислих малко, но нищо не ми хрумна. — Добре. Предавам се. Какво си видял ти, а аз го пропускам?
Влад се подсмихна криво.
— Следващата бележка.
— Ха. — Погледнах четвъртата и последната от тези, които бе отделил. Беше най-дългата и доколкото можех да преценя — с най-невинното съдържание. Гласеше: „Милейди — лорд Състър отново беше тук — сега иска да гарантира кредита си с дяла си от «Въглища Северен пристан». Казах му, че трябва да говори с Вас, но изглежда разумно. Ще започна изчисленията по това. Днес Ви търси някаква важна особа от Министерството на трезора. Не остави името си, но казва, че утре ще дойде пак. Възможно е да е имперски одит, но не мисля, че имаме повод за безпокойство. Говорих с Нътрия за оплакването, което получихме, и той обещава в бъдеще да е по-вежлив. Лейди Айси беше тук за клубното заседание. Остави рекламната брошура, приложена към настоящата бележка. Фирна още е болен; ще трябва да го заменим, ако това продължи — напомнете ми да го обсъдим“. Беше подписана със същата нечетлива драскулка като последната. Прочетох я три пъти, след което вдигнах очи към Влад.