— Е? — попита той. — Сега видя ли го?
— Много е тънко. Съвпада, но е много тънко.
— Не може да е толкова тънко. Иначе нямаше да го уловиш.
Свих рамене.
— Мислим сходно. Това не означава, че сме прави.
— Обяснява фразата с огледалото. Това, което виждаш в огледалото, си самият ти, и ако е търсил това, което е трябвало да търси… — Влад подчерта думите си със свиване на рамене.
— Не, това го признавам, но все пак…
— Мда. Ще се доизясни, след като поговоря с лейди банкерката.
Зяпнах отново писмото.
Виж ти. Виж ти.
9.
Влад беше споменал, че му липсвали хората за черната работа, но аз си имам свои начини да разбера каквото трябва да разбера. Нахълтването в къщата на Фирис, след като бях разполагала предварително с плана на сградата и с цялата информация, беше приятно и ми беше оставило свободата само да търся определени неща. Този път, след като дори нямаше да влизам с взлом, разполагах с още повече време, достатъчно дори за да се върна у дома и да поизуча историята на дома Орка — дотолкова, че да избегна възможните грешки, въпреки че винаги можеше да се натъкна на клопки, за които не знам нищо. Но ако си решил да разкриеш една голяма далавера, колкото повече информация имаш, толкова по-добре, тъй че се залових със събирането на информация. Както аз си знам.
Стоях в обраслия с рядка гора район на около двеста метра от входната врата на лейди Вонит и я оглеждах. В смисъл, оглеждах имението и къщата й, което ми подсказваше много повече, отколкото същия оглед на Влад на домовете на Индра и Рийга. Но аз пък имах предимството на възрастта и това, че много време бях прекарала в научаване на важни подробности за хора само като им огледам къщите (особено в опити да преценя какво има вътре по това, което виждам отвън), тъй че сравнението може би не е коректно.
Домът на Вонит беше много по-стар от къщата на Фирис и несъмнено беше построен като за орка. Леките извивки на покрива и фасадата бяха запазена марка за стила, който бяха харесвали в края на Петнадесети и началото на Шестнадесети цикъл, най-вероятно защото им напомняха за морето. По съвпадение Петнадесети и Шестнадесети цикъл бяха също така периоди, в които най-богатите орки изтъкваха високото си положение, като живееха толкова навътре в сушата, колкото изискваха задълженията им и позволяваше богатството им. Това също беше показателно, тъй като се намирахме на няколко левги от морския бряг и наблизо нямаше дори река.
От едната страна дворът на имението беше заграден с висока, обрасла с бръшлян стена. Изглеждаше достатъчно нова, за да я е вдигнала Вонит. Определено не беше предназначена за охрана и не беше толкова красива, че да е вдигната от естетически съображения, така че вероятно трябваше да скрива онова, което е от другата й страна, което след един бегъл поглед се оказа същият полегат, покрит с трева хълм, на който бе построена самата къща. Заключение: беше пожелала да маркира границата си. Второ заключение: повечето време прекарваше в стаята на втория етаж, чийто прозорец гледаше натам, с изящния мраморен паметник между къщата и стената като допълнително доказателство.
Паметникът беше на човек, вероятно неин предтеча, най-вероятно лицето, построило къщата, но изглеждаше достатъчно нов, за да го е вдигнала Вонит. Създаваше се впечатлението, че е увеличила семейното богатство, което трябваше да се отрази в пристройки и подобрения на къщата. И след като потърсих с очи следи от такива преустройства, ги видях веднага — леко от другата страна. Колкото и добре да се сливаха с първоначалната постройка, трябваше да са добавени — да, както и всички тавански прозорци, както и част от каменните изваяния от двете страни на вратите.
Изглежда, изпитваше маниакално влечение към каменни изделия — може би имаше нещо общо с това да си орка и да знаеш, че камъкът потъва, или пък можеше да се обясни с това да си богат и да искаш да направиш нещо, което да се запази дълго. Като предположение, второто изглеждаше по-вероятно.
Е, да, но банката й не беше се запазила задълго.
Зачудих се как ли го е приела. Дали беше от тези, които ще свият рамене и ще намерят оправдание за това, дори пред самите себе си? Дали фалитът щеше да я унищожи? Щеше ли да поскърби известно време и случилото се да я вдъхнови да започне отново? Фирис беше от тази порода — всеки път, щом схемите му се бяха разпадали, беше започвал всичко отново. Можех само да се възхитя на това.