— Разбирам — отвърнах. — Но ако имахте…
— Да? Ако имах?
Добре. Понякога късметът помага.
— Сигурно щеше да ви е интересно да научите, че огънят се разгаря.
— Моля?
— Задават се въпроси…
— А отговорите излизат ли наяве?
— Не. — И добавих: — Засега.
Устните й се присвиха.
— Някои могат да изтълкуват това като заплаха.
— О, не. Не е заплаха. Но вие познавате лорд Шортайл.
— Нима? Какво ви кара да мислите така?
— Искам да кажа, знаете как действа той.
— Мислех, че знам — отвърна тя. — Но ето, вие сега ми казвате, че не ме заплашва, и в същото време…
Така, така. Чак до върха.
— Не ви заплашва. Имам предвид, че му се оказва натиск. Можете да се сетите откъде идва този натиск.
Тя се намръщи.
— Всъщност не мога. Фениксът палува някъде с любовника си, доколкото разбирам, така че не може да е тя, а няма друг с достатъчно високо положение, който да ни заплашва или да има желание да го прави.
Виж, това беше изключително интересно.
— Това, че Нейно величество не е в двореца, не означава, че не е в течение.
Това вече я притесни.
— Тя ли е? Да не би нещо да е изтекло?
— Да.
— Какво?
— Не знам. Аз съм само пратеник.
— Много ли е лошо?
— Не. Засега. Само слух. Но лорд Ш… в смисъл, определени среди решиха, че трябва да бъдете уведомена.
— Да, да. Какво трябва да направя според него?
— Познавате ли лорд Лофтис, който ръководи…
— Разбира се, че го познавам.
— Натискът стига до него.
— Той ли е изпуснал нещо?
— Не е кой знае какво, но е достатъчно, за да възникне опасност. Трябва да сте готова за действие.
— Така ли? Какво „действие“?
— Имам предвид, да бягате.
— О? Смятате ли, че може да се стигне до това?
— Надявам се, че не.
Тя кимна.
— Добре. Но защо… ъъъ… защо не ме потърсиха пряко? Защо трябваше да изпращат вас?
Хм. Хубав въпрос.
— Защо според вас?
За миг си помислих, че няма да й хрумне нищо, но очите й изведнъж се разшириха.
— Императрицата? Да прибегне до Глобуса? Не би могла! Та тя е Феникс!
Свих рамене.
— Все още не го е правила и може и да не го направи, но това би било очевидната й следваща стъпка, нали?
— Невъзможно. Шортайл го е хванала параноята.
— Може би. Вероятно.
— Със сигурност. Никой не го е правил от седмото царуване на дома Джерег и знаете какво стана тогава!
— Все пак лошо ли е човек да е малко по-предпазлив?
— Всъщност не. — Тя поклати глава. — Трябваше да сме по-предпазливи от самото начало — трябваше да си уговорим начини за връзка и сигнали. — „Е да, трябвало е“. — Но пък тогава никой не го предвиждаше — просто се случи, едното доведе до другото.
— Да. — Като че ли се канеше да зададе въпроси, затова си допих чашата и станах. — Много неща има да се свършат, но нищо не е невъзможно. — Възможно най-общата фраза, която успях да измисля, без да си навлека неприятности.
— Разбира се. Предайте му, че очаквам да ми се обади, но че ще съм готова за „действие“, както се изразихте.
— Много добре. Аз — или някой друг — ще държи връзка с вас. В бъдеще, който и да е той, ще казва, че е от Благотворителното общество на Адриланка.
— Благотворителното общество на Адриланка. Добре. Желая ви късмет.
— Да. И се пазете.
Осъзнах колко съм напрегната едва след като излязох. И дори тогава не можах да се отпусна съвсем, защото можеше да ме наблюдават. Не мислех, че съм се издала, но не можех и да съм сигурна — Вонит беше от тези, които можеха да си играят играта с мен, докато аз си въобразявам, че им играя своята.
Излязох на пътя и телепортирах до Крилото на орка в Имперския дворец в случай, че решат да проследят телепорта. Помислих дали да не посетя Министерството на трезора, докато съм там, но прецених, че има вероятност да ме познаят като джерега, ходил там по работа от време на време, така че изчаках десетина-петнайсет минути и телепортирах обратно до къщата.
Влад си говореше с Хвдф’рджаанцъ, сигурно за състоянието на Савн, а Савн спеше. Щом влязох, Влад се обърна.
— Е?
— Не знам. Мисля, че мина добре, но…
— Какво научи?
Бъди ме побутна леко с муцуна. Потупах го по врата и го избутах настрана. Лойош, кацнал на лявото рамо на Влад, поклати глава; сигурно се смееше.
— Стига чак до върха.
— Искаш да кажеш, че „Голямата клечка“ от Трезора е самият Шортайл?
— Не непременно, но Шортайл е замесен някъде по веригата.
Влад подсвирна.
— Е, давай подробностите.
Предадох му разговора, доколкото го бях запомнила, дума по дума, добавих и няколко бележки по архитектурата, след което той каза: