Отново проверих и нямаше никаква следа от магия, освен онези алармени заклинания, които вече бях преодоляла, което означаваше, че ако е аларма, не е магическа. Разбира се, нямах повод да вярвам, че е аларма — беше просто нещо, което не е нито стелаж за папки, нито писалка или мастилница, нищо, чието предназначение можех да определя. Почти бях готова да вляза, но когато станеш на моята възраст, неизбежно развиваш някои инстинкти и се научаваш да разчиташ на тях, така че положих още малко усилия да го огледам.
Ако таванът беше висок колкото в тази стая, то стелажите с папките трябваше да са високи около осем метра, в който случай предметът на пода трябваше да е около два метра висок (мащабът може да се окаже проблем, когато гледаш по този начин) и наподобяваше повече от всичко друго на малък гонг, с нещо като кръгла плоча, прикрепена към тънка рамка с помощта на две жици, чак до малкото чукче пред него, закрепено за рамката. Не можех да видя ясно дебелината на отделните части и това, разбира се, никак не помагаше. Съмнявах се да е гонг, но не можех да преценя какво е нито какво търси там.
Ако беше магическо, бях приложила всичките си умения, а ако не беше магическо, тогава какво? Възможно ли беше някой да е направил аларма с помощта на вещерство? Предполагах, че не, но не можех да стигна до Влад и да го попитам, а да питам Коути не исках, защото щеше да почне да ме разпитва. Не, не мислех, че вещерството може да създаде нещо такова. Пък и много се съмнявах, че на Шортайл ще му хрумне да наема вещер.
Възможно беше да е нещо съвсем безвредно, да няма нищо общо с никакви аларми и да се разсмея, щом вляза и го видя. Само дето безпокойството не ме напускаше.
Добре, ако наистина беше аларма, трябваше да е свързано с устройство, което да сигнализира на някого, или с устройство, което да задейства капан или да вдигне шум и така нататък. А ако връзката не беше магическа, трябваше да е физическа. Добре, имаше ли някаква нишка, жичка, която да тръгва от него и да отива нанякъде?
Погледнах, съсредоточих се и…
Да, имаше.
Жица или нишка, която тръгваше от него нагоре към тавана и изчезваше над стаята.
Може би все пак беше аларма.
Щом е така, как действаше? Какво трябваше да засече и как щеше да реагира? Как можеше да изпрати магически импулс по нишката, след като около устройството нямаше никаква магия? И ако не трябваше да изпрати магически импулс, то тогава какво? Изведнъж си представих някой, който създава артефакт, не служещ за нищо, но никой опитен крадец не би нахлул, преди да разбере какво прави. Много ефективна спирачка, разбира се, но подозирах, че в този предмет все пак има нещо.
Добре, какво щеше да стане, ако се телепортирах в стаята? Нищо. Щях да се озова там, по-близо или по-далече от устройството, но то все едно нямаше да ме усети, тъй че…
Не бързай, Кийра.
Какво става, когато човек се телепортира в една стая?
Същото, което става, повече или по-малко, когато някой отвори вратата и влезе в стаята: въздухът наоколо се изтласква, съвсем малко, когато вратата се отвори, и повече, когато се материализираш след телепорт. А ако това подобно на гонг нещо бе тънко, то най-лекото раздвижване на въздуха щеше да е достатъчно, за да се удари в чукчето, и ако това беше метална жичка, щеше да пренесе звука или вибрацията през двореца до някое място, където тя щеше да се усили и някой някъде щеше да разбере, че сигурността на помещението е нарушена.
Щях да си подсвирна наум, стига да не бях станала твърде чувствителна към звуците. Устройството беше много хитроумно — точно такова, каквото би хрумнало на един орка — и бях само изненадана, че никой не го беше измислил досега, или някакъв негов вариант, за толкова време: просто, елегантно и почти невъзможно да се засече.
Почти невъзможно.
Работата е в това, че съм не просто добър крадец. Аз съм най-добрият крадец в Империята. Бръкнах с магически пръсти в стаята и опипах тънката метална плоча. Сега внимавай, Кийра. Не се главозамайвай с всички тези мисли колко си добра: добра си, защото си предпазлива, а си предпазлива, защото си търпелива. Бавничко, полека и…
Обездвижих го.
Въздъхнах, поех си дъх и се телепортирах в стаята. Нищо не падна, нищо не помръдна. Проверих още веднъж за магия, после си направих светлина и започнах да преглеждам финансовите архиви на Империята. Бяха най-новите и активни досиета: всичко останало беше съхранено по някакъв начин, известен само на магьосниците от дома Лиорн и на архивистите от дома Орка, но на мен ми трябваха тъкмо най-новите и активни архиви.
Допуснах, че организацията на папките по лавиците на стелажите и подреждането на самите стелажи, всички белязани с различни символи и съчетания от символи, е ясна за тези, които работят тук, и дори бях склонна да предположа, че някъде съществува ключ за цялото това нещо, който да обяснява как да се тълкува всичко останало, но за мен си беше пълна загадка. За щастие, не ми се налагаше да я отгатвам. Отворих първата папка, която ми попадна подръка, не видях нищо, което да ми говори нещо, затворих я и я върнах на мястото й. После отидох до друг стелаж и направих същото. После при другия и другия, докато не отворих поне по една папка във всеки и не прелистих може би около двеста колекции от бележки, ордери, разписки и други счетоводни тайнства.