Лофтис.
Трябва да ти кажа, Кийра: никак не ме възбуждаше идеята да тръгна направо срещу него, а и не ме радваше особено мисълта да му слагам пак разни капанчета. Ти също се срещна с него и разбираш за какво говоря — мисля, че и двамата имахме късмет, когато се сблъскахме с него първия път.
Единственото, което можех да измисля, бе да го държа извън равновесие достатъчно дълго, за да науча каквото трябваше да науча, а след като щеше да е нащрек, не мислех, че имам голям шанс да му пробутам още някоя торба с лъжи. Да му кажа направо истината също нямаше да ме доведе доникъде. Тъй че оставаше или да му подавам по малко от истината — размяна на информация, с други думи — или да го цапардосам с достатъчно истина, че да го накарам да залитне, и да се надявам, че ще измъкна нещо, докато успее да влезе отново в равновесие, ако ми следиш метафората. Виж, кое точно от двете щях да направя, не знаех — щях просто да ида при него, да поговоря с него и да видя как ще тръгне.
Общо взето това беше планът ми — ако можеш да удостоиш няколко смътни намерения с тази дума. След като стигнах до това страхотно заключение, трябваше да сготвя, да почистя, да заговоря Савн за нещо друго вместо за ножове, което не предизвика никакъв отклик. За съжаление след всичко това все още оставаше време за среща с Лофтис, не можех да измисля повече поводи да я отлагам, а Лойош си правеше майтап с мен, така че се облякох като себе си — в смисъл като източняк, не като джерег — и тръгнах към града.
Хареса ми твоят метод с намиране на спокойно място за разговори, тъй че го приложих. След като намерих подходящо заведение, платих за две стаи, една срещу друга. Собственичката сигурно се учуди що за странна дейност се каня да развивам в тях, но не ме попита, а и не държах да й обяснявам. Намерих едно хлапе за куриер и му дадох бележка, да я предаде на Лофтис. В нея се казваше къде се намирам, включително номера на стаята, и се подписах с „Маргарет“ — нямаш нищо против, надявам се. После влязох в стаята срещу тази, която му бях дал, и си поприказвах с Лойош, който между другото беше останал да чака извън сградата — за момента не исках да въвеждам това малко усложнение, понеже Лофтис потенциално държеше връзка с джерег, а джерег търсеха източняк с два джерега, тъй че защо да рискуваме? Номерът с двете стаи се оказа ненужен, между другото. Идеята беше, че ако реши да се появи с още два ножа, щях да имам малкото предимство, че съм му зад гърба, но той нямаше такива планове.
Мина около час и половина, докато се появи, но го чух — стъпки и някой почука на вратата. Дръпнах бързо завесата, той се обърна и ме видя. Погледна ме отново, малко по-внимателно, и видях как започна да сглобява нещата — Калдор към източняка, източнякът към Маргарет, Маргарет към Империята и Империята към Калдор — и това, че се стъписа, определено ми достави удоволствие. Казах:
— Това място не ми харесва много за разговори. Да се поразходим. Вие водете.
После, въпреки собствените си думи, излязох в коридора пред него и поведох навън.
„Нещо?“
„Всичко е чисто, шефе“.
„Не се показвай. Не знам къде отиваме, тъй че…“
„Това съм го правил и преди, шефе. Честно“.
Щом излязохме на улицата, подканих Лофтис да ме заведе някъде и той тръгна в някаква посока, където трябваше да има по-малко движение. Не исках да му оставя много време за мислене, затова заговорих:
— Маргарет ви изпраща извиненията си, но я задържа необходимостта да огледа нещата откъм страната на джерег — предполагам, че знаете за това?
— Кой сте вие?
— Падрайк.
— И работите за Маргарет, така ли?
Свих рамене.
— Нещата се развиват по-бързо, отколкото допускахме, особено откъм страната на джерег.
— Какво е страната на джерег?
— Не ми се правете на глупак, нямаме време за това. Вонит е готова да духне, а Шортайл започва да става нервен.
— Започва?
— Добре де, започва да става още по-нервен. Кога можете да пуснете кепенците?
— Можем да приключим и утре, ако ви е все едно, че всички ще се сетят, че не сме провели истинско разследване. Сега, искам да знам…
— Не ме интересува какво искате да знаете. Тимър какво каза? Схванала ли е какво става?
Той кипна, но после отвърна:
— И да е схванала, си мълчи.
— Хм. Разумно от нейна страна.
— Как става така, че вие, един източняк, сте включен в сигурността на Империята?