Забелязал съм, че менестрелите са като обувалка — набутва ти се в ръцете всеки път, когато бръкнеш в килера за нещо друго, но когато ти потрябва — никаква я няма. След като избъхтих целия път до Северен пристан, обикалях поне три часа от един хан на друг и никъде не намерих някой, който да пее, за да си плати вечерята, или да разказва истории, за да си плати преспиването, или даже да седи в ъгъла с тръстикова флейта в скута.
Но усърдието понякога се възнаграждава. Седем пъти питах разни местни къде мога да намеря музика. Един не знаеше, трима не си направиха труда да ми отговорят, а двама се държаха толкова грубо, че трябваше да им нанеса леки телесни повреди като урок по вежливост. Седмата обаче се оказа една приятна жена, текла, с широки поли и удивително черни очи. Та тя ме упъти към едно заведение на около половин миля, с пера, изрисувани на табелата. Намерих го без проблем (което малко ме изненада, бях станал леко песимистичен около цялата авантюра). Влязох в малкия задимен хан и се запромъквах през навалицата текли и няколкото орки и криоти, обкръжени от антуража, който дребните благородници неизменно привличат по такива места, и в другия край един текла, на средна възраст, свиреше на очукана мандолина толкова тихо, колкото може да се свири с толкова рязък инструмент, и всъщност — доста добре.
В края на една от пейките в средата на гостилницата имаше свободно място и го заех. Лойош беше с мен, което сигурно бе причината да привлека няколко погледа, но може би беше просто защото не бяха свикнали да виждат източняци. Гласът на певеца беше висок и сигурно щеше да звучи неприятно, но той си подбираше песни, които му отиваха — предполагам, че това е важно за един менестрел, точно както за един убиец е важно да знае с кои поръчки да се заеме и кои да откаже. По едно време някой дойде и ми поднесе вино, изпих го набързо, защото не беше много добро, а след малко менестрелът престана да свири.
Остана на мястото си и започна да пие. След малко се приближих до него. Той ме погледна, погледна и Лойош и като че ли се попритесни, което си беше съвсем нормално. Казах бързо: „Аз съм Влад“ и внимателно го погледнах в очите — да видя дали това ще му подскаже нещо.
— Да?
Не, името явно не му говореше нищо, което беше добър знак. Щом един менестрел ми познае името, тоя номер го прекратявам моментално.
— Може ли да поговорим за няколко минути?
— За какво?
Показах му пръстена и бързо си го прибрах. Пръстенът между другото бе едно от последните неща, които си бях уредил, преди да напусна Адриланка; формата му е разпознавателен знак за Гилдията на менестрелите, тъй че щом му го показах, той каза: „Аха“ и „Да“.
— Ще изляза навън и ще чакам от другата страна на улицата. Срещаме се след двайсет минути. Става ли?
— Добре. Става. Колко?
— Десет империала. Може и повече, ако можеш да ми помогнеш.
— Става.
Кимнах, излязох навън и пообиколих малко, след което се върнах. Лойош прелетя наоколо да види дали някой не ми е нагласил нещо, макар че не го очаквах. Всичко се оказа чисто.
След двайсет минути менестрелът излезе от хана, пресече улицата и аз пристъпих към него.
— Да се поразходим — казах и му подадох десет монети. Бях го казал и на друг един, по-рано същия ден.
Закрачихме по тъмните тихи улици. Тази част на града е далече от пристанището, много е тясна и е много различна от всичко, което можеш да видиш в Адриланка, което всъщност ми допадаше. Попитах:
— Какво си чул за Фирис?
— Орката ли?
— Да.
— Ами, сигурно знаеш, че е мъртъв.
— Да. Как е умрял?
— Нещастен случай. На яхтата му.
— Сигурен ли си?
Повървяхме още малко и той каза:
— Чух разни слухове. Нали знаеш.
— Не, не знам. Кажи ми.
— Кой си ти?
— Приятел на Гилдията.
— Да не стане нещо? В смисъл, да не би да съм…
— В опасност? Не, стига да не ни видят заедно, но и да ни видят, едва ли.
— Едва ли?
— Точно затова не говорим вътре и затова стоим на тъмно. Та какво казваше?
— Има слухове, че е убит.
— От кого.
— От хора.
— Какви хора?
— Просто хора.
— Защо мислят така?
— Не знам. Но ще ти кажа нещо: всеки път, когато умре някой известен, който и да е той, хората приказват, че е убит.
— Мислиш, че е само това?