„Къде предлагаш да отидем?“
„В Изтока“.
„Вече бяхме там, забрави ли?“
„Той е голям и има много места. Никой няма да ни намери“.
„Прав си“. Наистина нямаше причина да се задържам тук, стига да можех да съм сигурен, че това, което съм открил, е вярно, и сигурно щях да мога да го разбера.
Само че някой беше посякъл Лофтис пред очите ми, съществуваха и кварталите, чиито обитатели ги бяха напуснали, защото бяха останали без работа, и не разбирах защо става всичко това. Така че казах:
„Старата толкова добре се справя със Савн, че ще бъде срамота да го отведем толкова скоро“.
„Шефе…“
„Дай да изчакаме още няколко дни, а?“
„Ти си шефът“.
Чудех се ти какво си разбрала, Кийра; какво щяхме да научим за Фирис от джерегите? И впрочем колко дълбоко са се забъркали джерегите? И ако е забъркал джерегите, защо са му трябвали банките?
Трябвали ли са му изобщо банките?
Само за една банкерка знаехме със сигурност, че е свързана с Фирис, и това беше Вонит. Знаехме, че подкупва висши имперски служители, което почти я правеше джерег. Знаех ли дали законни банки са давали заеми на Фирис? Имахме ли изобщо някакво основание да подозираме, че е имало такива?
Как можех да го разбера? Да обикаляш тук-там, като се преструваш на друг, си има предимства, и по този начин бяхме събрали някаква информация, но винаги идва момент, когато трябва да си просто този, който си. Бяхме ли стигнали до него? И кой точно бях аз, впрочем?
Хм.
„Може да се получи, шефе“.
„Струва си да се опита“.
„Пък и да не се получи, на мен ще ми е забавно“.
„Мда. На теб — сигурно“.
„А на теб няма ли?“
В такъв късен час не беше никак лесно да се намери шивашки дюкян — всъщност всички отдавна бяха затворили. Но след като понахалствах и събудих шивача, се оказа много лесно да получа каквото искам, само като поставих пред него подходящата — доста прилична — сума. Резервите ми в брой напоследък леко се стопяваха, а не ме възбуждаше особено идеята да отида да си изтегля още от скътаното богатство — най-малкото щеше да ми се наложи да смъкна златния камък Феникс, за да телепортирам — но можех да го направя, ако се наложеше.
Успях обаче да направя поръчката и той обеща, че ще я получа рано сутринта. След това се поразходих още малко — обмислях плана и уточнявах подробностите в кротка беседа с Лойош.
По едно време усетих, че краката ми ме водят към къщата, и реших да ги оставя да си продължат по пътя, след като вече имах нещо в главата си за другия ден. Вървях и мислех, а Лойош летеше над мен или кацаше понякога на рамото ми, но непрекъснато наблюдаваше, за да ми остави свободата идеите да се превъртат в главата ми и да се превръщат в заключения. Помислих дали да не спра и да направя бързо заклинание, за да ме болят стъпалата по-малко, но за тази цел трябваше да сваля един от двата камъка Феникс, а Лойош ме удостои с мнението си по въпроса, тъй че докато стигна до къщата, заключих, че съм много уморен. Обясних го на Бъди, който излезе да ме поздрави. Той поклати опашка и джафна съчувствено. Добро куче.
Савн този път седеше до камината, не срещу нея. Старата седеше до него и му говореше тихо. Влязох и изчаках да видя дали момчето ще забележи появата ми, но все едно, че не съществувах, все едно че нищо не съществуваше за него, дори говорещата му старица.
Приближих се.
— Здравей, Савн.
Не ме погледна, но каза:
— Имаш ли нож?
— Знаеш ли името ми, Савн?
— Имаш нож, нали?
— Знаеш кой съм аз, нали, Савн?
— Аз… Изгубих ножа на Пенир. Оставих го…
— Няма нищо, Савн. Никой не се сърди за това. Знаеш ли кой съм?
— Беше хубав нож. Много остър.
— Хайде да поговорим за нещо друго, Савн.
— С него режех… режех разни неща.
— Савн, сестра ти е жива и здрава — каза старата.
Чу я толкова, колкото чу и мен, но ръцете му започнаха да се отпускат и свиват. Седяхме и чакахме, но той не каза нищо повече.
Погледнах старицата, тя сви рамене и стана. Придърпа ме в един ъгъл и ми заговори тихо.
— Започвам да разбирам какво става с него.
— Сестра му ли?
Старата кимна.
— Тя е ключът. Мисли си, че я е убил, или нещо такова. Не съм сигурна. Не е съвсем в съзнание. Не знае кога сънува и кога нещата, които изпитва, са истински.
— Мога да го върна и да му я покажа.
Тя поклати глава.
— Още е рано. Просто ще помисли, че е сън.