„Нагоре!“
Лойош излетя право към тавана, хвърлих, и знаеш ли, този, с който имах време да се прицеля, го удари леко странично в корема и не му причини нещо кой знае какво, но лошо няма, защото Лойош го беше надраскал хубаво по лицето, а и го беше нахапал добре, тъй че вероятно щеше дълго да се занимава със себе си.
Обърнах се към Стони, който точно в този момент реши да рухне на пода.
„Добра работа, Лойош“.
„Да се махаме, шефе“.
Сайд-капитан Вонит ни зяпаше с отворена уста.
— Съжалявам за прозореца — казах.
И се запътихме към парадния вход, като минахме покрай Хъб, който като че ли искаше да ми каже нещо вежливо, но просто не можа. Лейди Тилдра щеше да може.
„Защо не телепортираме?“
„Защото ако Стони е имал капка ум в главата, е оставил някой, който знае какво става, и ще следят за мен с всичко, което имат подръка, просто за всеки случай. Ако си сваля камъка Феникс, ще оцелея само колкото да съжаля за това“.
„О“.
„Ти добре ли си, Лойош?“
„Напълно, шефе. Порязах се малко в стъклото, не не е много зле“.
„Тогава защо ми говориш така?“
„Ами, тече ми малко кръв“.
„Я ела тук“.
Огледах го и видях много гадния разрез, точно където лявото му крило се свързва с тялото, и друг отляво на шията му. И двата кървяха силно. Той се облиза и каза: „Не е толкова лошо, колкото изглежда“.
Сви си крилцата и го прибрах под наметалото си — надявах се, че ще издържи — след което излязох навън, с оръжието напред.
Пред мен имаше двама джереги, до тях стояха двама от личната охрана на Вонит, и всички изглеждаха готови да се бият. Стояха почти неподвижно — изчакваха аз да се задвижа. В доброто старо време щях да разполагам с шепа гадни неща за мятане и да им отворя доста работа, но сега имах само няколко ножа, половината от които вече бях загубил. Не ми изглеждаше никак добре, особено с Лойош, увиснал безпомощно под наметалото ми; морално бях убеден, че ако се стигне до истинско меле, някой от тях случайно ще посече познайника ми, а това никак нямаше да ми хареса.
Погледнах как са разположени всички, след което посочих, един по един, двамата орки с върха на сабята.
— Вие двамата. По петстотин златни на всеки, ако ми заковете тия двамата.
Ясно, че нямаше да се вържат, но джерегите нямаше как да го знаят. И двамата се отдръпнаха и погледнаха орките, достатъчно, за да намушкам единия в гърлото. Той падна и след секунда бях с лице към другия.
— Добре, все пак мисля, че е по-добре и тримата да се разкарате. Тази битка не е ваша, в края на краищата. А и никой няма да ви плати за това. Питайте сайд-капитана, ако не ми вярвате. Ще изчакам.
Боя се, че ги излъгах, Кийра. Пристъпих, скочих напред и порязах другия джерег по китката, по рамото и после — по лицето. Той отстъпи още назад, опита се да контрира, парирах, след това — рипост, и го пернах леко в гърдите. Отстъпи още назад и вдигна меча си да нападне. Пернах го много хубаво под лакътя и мечът падна на земята.
— Хайде, разкарай се — предложих. Той се обърна и побягна към пътя без повече приказки.
Спор няма, че в този момент орките можеха да ме насекат, но се надявах, че вече ще са леко смутени и че дори няма да са сигурни, че битката е тяхна. Освен това наистина очаквах всеки момент да видя материализирането на порядъчен брой джереги, тъй че нямах време за глезотии. Погледнах ги. Те свиха рамене и отпуснаха оръжията.
— До скоро — казах им и си тръгнах. Усещах тежестта на вкопчилия се в наметалото ми Лойош и усилващата се влага по хълбока ми.
До главния път беше много, много далече, Кийра, но не ми се случи нищо особено, докато го стигна. Тръгнах обратно към Северен пристан и се шмугнах сред дърветата веднага щом се появиха достатъчно дървета, сред които да се шмугна.
„Мисля, че май се оправихме, Лойош“.
След което повторих:
„Лойош?“
Спрях и ако в този момент се бяха появили всички наемни убийци в Империята, едва ли щях да забележа. Лойош се беше впил в хастара на наметалото ми и първото, което забелязах, беше, че гърдите му все още се издуват и свиват, и че от двете му рани все още тече кръв. Смъкнах наметалото и го проснах на земята, после леко разперих крилете му, за да мога да огледам раните. Като че ли не бяха много дълбоки, но тази до крилото му беше гадна. Дълго оглеждах за парченца стъкло, но не намерих, което беше добре.