— Тогава кой…
— Кой нормално би провел такова разследване?
— Мм… не помня. Онази група, дето се отчита на Индъс?
— Правилно. Групата за надзор. И е почти сигурно, че трябва да е включен някой от тази група, просто защото би било странно, ако няма техен човек.
— Но така намесваме и Индъс!
— И какво от това? Мен ако питаш, Влад, можем да допуснем намесата на всеки в Империята, с изключение може би на Нейно величество и лорд Кааврен.
— Не…
— Не мисля, че разбираш с какво си имаме работа, Влад.
— Смяташ, че е толкова голямо?
— Не. Имам предвид не толкова мащабите, колкото че е — не се сещам за думата — проникващо на всички нива. Ние с теб търсехме корумпирани длъжностни лица и ги задрасквахме от списъка си, щом решим, че не са податливи на корупция. Не в това е цялата работа.
— Продължавай — подкани ме той и се намръщи.
— Въобще не става дума за корупция. О, може би Шортайл или някой от персонала му си пълни джоба. Но това е дреболия. Това, което става тук, е, че всички, въвлечени в механизма на Империята, полагат заедно усилия да си свършат работата точно така, както се очаква.
— Я пак!
— Империята не е нищо друго освен една огромна, раздута, с вечно недостигаща администрация, крайно неефикасна система за поддържане на нещата.
— Благодаря за урока по държавно управление. Но…
— Изтърпи ме малко, моля ти се.
Влад въздъхна.
— Добре.
— Под „нещата“ имам предвид главно търговията.
— Мислех, че голямото „нещо“ е потушаването на въстания.
— Разбира се. Защото когато има въстание, търговията е затруднена. — Той се усмихна и поклатих глава. — Не, изобщо не се шегувам. Дали някое парче земя се управлява от барон Прахосник, или от граф Задръстеняк няма никакво значение за никого, освен може би за нашите двама хипотетични аристократи. Но ако дърветата от точно това парче земя не стигнат до корабостроителниците тук в Северен пристан, тогава един ден може да се окажем лишени точно от онази вар, която получаваме в Елди и която смесваме с нашата вар, за да направим хоросана, който крепи сградите ни да не се разпаднат.
— Напомня ми за онези двамата, дето не знаели каква е разликата между…
— Шшт. Изказвам се бомбастично, но съм права.
— Извинявай.
— И също така, между другото, ще се лишим от онзи чудесен камък Феникс от Грийнъри, за който мисля, че знаеш нещо. Това е един от най-простите примери. Искаш ли да чуеш как загубата на житната реколта от Северен пристан затваря всички каменовъглени мини в планините Кейнфтали? Не вярвам.
— Цялата работа — продължих — е в търговията. Ако не беше Империята, която я контролира, всеки щеше да си въвежда собствени правила и да ги променя както му хрумне, и да налага тарифи, които биха раздули цените отвъд допустимото, и всеки щеше да пострада. Ако искаш доказателство, погледни източняшката си родина, прецени как живеят там и си помисли защо.
— Продължителността на живота трябва да има нещо общо с това — каза той. — Както и склонността на Империята да завладява, когато не може да си измисли някакво по-добро занимание.
— По-скоро е свързано с търговията.
— Може би. — Влад сви рамене. — Сигурно. Но как се отнася всичко това към корупцията сред великите и чудесни водачи на нашата велика и чудесна…
— Точно това казвах, Влад. Въпросът не е в корупцията. По-лошо е. Некомпетентност. И още по-лошо — неизбежна некомпетентност.
— Изясни се, Кийра.
— Защо един банкер влиза в бизнеса?
— Мислех, че говорим за Империята?
— Точно за нея говорим.
— Добре. Един банкер влиза в бизнеса, защото е орка и защото не обича морето.
— Престани да се правиш на интересен.
— Какво искаш?
— Очевидни отговори на тъпи въпроси. Защо един банкер влиза в бизнеса?
— За да печели пари.
— Как печели пари?
— Краде ги.
— Влад!…
— Добре де. По същия начин, както ги печели един лихвар джерег, само че не печели толкова, защото лихвата му е по-ниска и трябва да плаща данъци — въпреки че си ги спестява отчасти с подкупи.
— Кажи ми го ясно, Влад. Как един банкер печели пари?
Той въздъхна.
— Дава заеми на хората и им взима лихва за услугата, така че му плащат повече, отколкото им е заел. В джерег лихвата е изчислена така, че…
— Добре. Още един лесен въпрос: какво ограничава печалбата на банкера?
— Парите, които заема, и лихвеният процент.
— А какво му пречи да вдигне лихвения процент?
— Всички други банкери.
— А какво им пречи да се съберат и да се разберат да вдигнат лихвите?
— Конкуренцията на джерег.
— Грешка.
— Нима? По дяволите! Толкова добре се справях. Защо да е грешка?