Выбрать главу

— Но…

— Да, „но“. Но ако фалират няколко банки наведнъж, тогава какво става с търговията?

— Разпада се. А те не могат да го допуснат.

— Какво правят тогава?

— Ти ми кажи — отвърна Влад.

— Добре. Най-напред си теглят една здрава ругатня затова, че са допуснали да стане такава каша.

— Умно. После?

— После се опитват да прикрият истината за банките, доколкото е възможно.

— А-ха.

— Правилно. Ако се разчуе, че Фирис е бил убит, тогава ще трябва да разкрият защо, и тогава…

— Ясно — прекъсна ме Влад. — Тогава ще се разчуе, че много големи банки, като се почне с проклетата от Вийра банка на проклетата от Вийра Империя, са много богати на книга, а всъщност са на ръба на големия хързул към пълното забвение. И ако стане това…

— Паника, банкови сривове и…

— Търговията се сгромолясва през борда.

Кимнах.

— Точно това не схванах в началото. Въпросът не е в няколкото гадняри в Империята, които си пълнят джобовете. Въпросът е, че Империята прави това, което трябва да направи — да защити търговията.

Той поклати глава.

— И всичко това започва само защото някой е чукнал по главата един крупен мошеник.

— Крупен и изключително богат мошеник.

— Да. Само един въпрос обаче.

— Кажи, Влад?

— Защо?

— Кое защо?

— Ами, цялата тази каша не е добра за никого, нали?

— Вярно.

— Тогава, ако всичко това е предизвикано от смъртта на Фирис, защо е бил убит?

Зяпнах за миг в празното и промълвих:

— Знаеш ли, Влад. Това е един много, много хубав въпрос.

— Така си и мислех. И какъв е отговорът?

— Не знам.

— И още един въпрос: след като Стони е мъртъв, джерег продължават ли да ме гонят? В смисъл, още ли ми дишат във врата, или имам малко време, за да намеря отговора на първия въпрос?

Кимнах и казах:

— На този мисля, че мога да намеря отговора.

— Ще съм ти благодарен. А за другия?

— Ще видим. Ще се върна скоро.

— Ще те изчакам тук.

14.

Излязох от къщата и моментално се озовах в Северен пристан. Телепортът беше по-бърз от обичайното и веднага щом го изпълних, осъзнах, че изпитвам неудържимо желание да действам бързо, и това желание се усилваше.

Затова съзнателно телепортирах на една миля по-назад и насила изминах разстоянието пеш, за да мога да се успокоя. Крачех небрежно — или поне се стараех да крача небрежно — по тесните криви улици — терасите на вторите етажи почти се допираха и покривите почти скриваха небето, — докато не стигнах познатото ми вече място. Този път заварих Дор вътре.

Щом влязох, той вдигна очи. Изглеждаше уплашен. Това ме натъжи. Последното, което исках, беше да вдъхвам страх.

— Какво има, Дор? — попитах.

Той свъси вежди и отвърна:

— Не знаеш ли?

— Не знам. Освен ако не е за смъртта на Стони. Но нямам нищо общо с това.

— Източнякът има.

— Може би.

— Никакво „може би“ няма тука. Успяхме да пресъживим Раафла и той ни разказа.

— Предполагам, че Стони не е бил особено разговорлив.

Той ме изгледа ядосано.

— Не е смешно. Харесваше ми.

„Харесваше ми“.

Минало време.

— Какво искаш да кажеш? Не е ли пресъживен?

— Знаеш адски добре…

— Дор, много малко знам „адски добре“. По-малко, отколкото си мислех. Какво искаш да ми кажеш?

— Не беше пресъживим.

— Не беше пресъживим? Какво е станало?

Той ме зяпна.

— Наистина ли не знаеш?

— Моля те, Дор, кажи ми. Какво е станало?

— Заклинанията, които убийците използват винаги. Това е станало.

Ако Влад изобщо беше използвал някога такива заклинания, определено не го знаех. А и не ми беше казал нищо за…

— По-добре ми кажи всичко, Дор.

— Защо?

— Защото съм любопитна и защото трябва да го знам.

— Ако си търсиш приятелчето — каза той горчиво, — вече отдавна е духнало нанякъде.

— Разкажи ми, моля ти се.

И той започна.

Разказът му толкова ме смая, че ми беше трудно да повярвам, тъй че след като го оставих, прибягнах до друга своя връзка в Северен пристан, за да проверя нещата. Подробностите не са важни, но версията си оставаше същата. Бях убедена и също така объркана, но поне бях отговорила на втория въпрос на Влад — дали джерег мислят, че все още е в града.

Колкото до първия въпрос на Влад, защо е бил убит Фирис, все още нямах обяснение, но веднага се върнах да кажа на Влад какво съм научила. След като пристигнах в синята къщичка и казах „здрасти“ на Бъди, заварих Влад седнал до камината и увлечен в еднопосочен разговор със Савн.

Влад ме погледна, примига и стана. Отидохме при кухненската маса и седнах. Влад ми донесе клава.

— Медът е на свършване. А не сме ужилени много лошо.