Тимър излезе, направи няколко крачки по улицата, спря, явно за да телепортира, и Роуца полетя надолу, почти в лицето й, след което сви настрана. Тя посегна за оръжието си, намръщи се и я погледна. После видя и мен — как крача към нея.
Роуца кацна на рамото ми. Тимър зачака, без да пуска дръжката на меча.
— Искам да поговорим — казах й.
— Нямаме за какво да говорим.
— О, не, милейди. Много неща имаме да си кажем. Ако се опитате да ме арестувате — знам, че си мислите за това — няма да получите нищо. Ако не, ще разберете кой уби колегата ви и защо.
Изглеждаше готова да се ядоса, затова добавих:
— Не съм аз. Нямах причина да го правя. Подозирам, че не знаете кой е. Аз знам. Дайте ми възможност и ще го докажа, а в замяна искам от вас нещо, за което съм сигурен, че няма да ви струва много да ми го дадете.
— Кой сте вие този път?
— Един, който е приключил с игрите, Инсайн. Не ви моля да ми вярвате. Само да ме изслушате. Можете ли да си го позволите, или не?
Отвърна ми с гримаса:
— Да влезем вътре тогава.
— О, не. Тук. Или навсякъде другаде, стига да е на открито. Пред хора.
— Добре.
Повървяхме около четвърт миля, минахме покрай две-три заведения и влязохме в едно. Беше предпазлива и го одобрих. Заведението започваше да се пълни, но си намерихме един ъгъл. Тя не си поръча нищо за пиене, не предложи и на мен. Извади една кама, остави я на масата и каза:
— Добре, да чуем. Всичко.
— Точно това е намерението ми.
Тя зачака. Лойош и Роуца клечаха на раменете ми като статуи и привличаха погледите на всички в ресторанта — освен нейния. Лошо няма.
— Залагам много само на един поглед, Инсайн — казах.
Тя не отговори.
— Корпусът за надзор и Групата за специални задачи. Обзалагам се, че вие сте към Групата, а лейтенант Домм е към Корпуса, и основавам това предположение само на начина, по който го погледнахте тогава, в „Речни дарове“. Бихте ли ми казали дали съм прав?
— Вие говорите. Аз слушам.
— Добре. — Започвах да си мисля, че не й харесвам. — Казвам се Влад Талтош. По-рано работех за джерег. Сега съм преследван от джерег. — Спрях, за да й дам възможност да реагира, ако реши.
— Продължете — каза тя.
— Има едно момче. Текла. Има мозъчна треска…
— Върнете се на темата.
— Ако искате да научите какво става, Инсайн, не ме прекъсвайте. Та значи момчето има мозъчна треска. Уредих лечението му. Жената, която го лекува, е жертва на една много дребна измама със земя, за която може би знаете или не знаете, но това ме въвлече в цялата история. И май имам нужда от малко вино.
Тя махна на собственика и той прати един слуга с бутилка вино и две чаши. Налях си, Тимър отказа. Отпих и гърлото ми се почувства по-добре.
— Измамата със земята не е толкова важна, но както казах, точно тази част от цялото ме въвлече. И всъщност дори не е измама — не съм сигурен, че е незаконна. Просто начин да се попритиснат някои хора и да се вдигне малко цената — с предизвикване на паника. В атмосфера на обща паника всеки започва да си мисли колко ще пострада и всеки става податлив на…
— Нататък, ако обичате.
— Знаете как става далаверата със земята, така ли?
— Дайте нататък.
„Мисля, че не й харесваш, шефе“.
„Първият ти извод какъв беше, Лойош?“
Посъбрах мислите си. Дано някой ден да мога да ги събера всичките.
— Да започнем с Фирис тогава — казах. — Предполагам, че сте чували за него.
— Не бъди саркастичен, източняко.
Ръката й посегна небрежно към камата. Кимнах.
— Лорд Фирис, херцог на не знам си какво. Измама на стойност шейсет милиона империала, оставена на една не особено скърбяща вдовица, син, който сигурно не е и забелязал липсата му, дъщеря, която възнамерява да продължи семейната традиция, и друга дъщеря, която… но ще стигнем и до нея. Цената на Фирис е била около шейсет милиона империала, както казах, и почти нищо от това не е реално, освен малкото, което е вложил в легално корабостроене и транспортни компании, всички от които вече са се обърнали с корема нагоре, както казват орките.
— Сега, Инсайн, ми позволете да поразсъждавам малко — продължих. — Повечето от това, с което разполагам, се базира на факти, но една част са предположения, базирани на останалото. Чувствайте се свободна да ме коригирате, ако кажа нещо, за което знаете, че не е така.
— Продължете.
— Добре. Фирис е затлъстявал все повече и повече и са се въвличали все повече и повече банки, и много от тях — много от най-големите — са нагазили толкова дълбоко, че когато отишъл при тях и казал, че му трябват още петдесет каймета — извинете, петдесет хиляди империала — иначе ще се срине, не са имали друг избор, освен да му ги дадат, защото ако се издъни с връщането на заемите си, банките също ще фалират, или поне ще пострадат сериозно. В това число Имперската банка, Съкровищницата на орка, Съкровищницата на дракон, както и някои много големи банки и един изключително силен джерег, за когото предполагам, че ви е все тая, а не бива.