— Стони?
— Не, колкото и да е странно. Доколкото знам, пряко той изобщо не е обвързан с Фирис. Но да, и той е вътре — най-вече защото не е вътре.
— Как така?
— Търпение. Ще стигнем и до това.
Тя кимна. Опитах се да отгатна по изражението й как го приема, но лицето й не издаваше нищо. Така да бъде.
— В един момент лорд Шортайл е разбрал какво става. Един от счетоводителите му го е открил пръв, но се е съгласил да не казва нищо за банката, за която е разбрал, че е застрашена. Направил го е, разбирате ли, по старата традиция на орка, в замяна на пълния джоб. — Помислих малко и продължих: — Може и няколко да са били, но знам само за един. И горкият кучи син не е имал представа за мащабите, иначе едва ли е щял да приеме. Доколкото знам, всичко е ставало през министерството на Шортайл, но това не е важно, защото в един момент Шортайл е разбрал.
— Как?
— Не знам, честно казано. Подозирам, че си има начини да разбере, когато някой негов счетоводител започва да харчи повече пари, отколкото би трябвало. Сигурно е било нещо такова.
Тимър кимна.
— Добре. Продължете.
Кимнах и аз.
— Така че Шортайл поговорил с този мистериозен счетоводител. В момента правя хипотези, не знам името на счетоводителя, но съм сигурен, че е важна фигура в персонала на Шортайл, защото Вонит винаги говореше за него като за „голямата клечка“. Предполагам, че разговорът е бил горе-долу следният: Шортайл му е теглил едно конско и го е уведомил, че е уволнен от министерството и вероятно го чака криминално обвинение. Счетоводителят отвърнал, че ако го уволнят, може да се разчуе защо е уволнен и банката ще фалира. Шортайл го попитал защо трябва да се интересува от фалита на една банка. Счетоводителят, който вече е имал смътна представа какво става, изтъкнал, че след като банката фалира, може да я последват и други, и че може би е по-добре Шортайл да проучи колко голям е проблемът, преди да предизвика скандал, който може да доведе до всеобща загуба на доверие. Шортайл бил принуден да се съгласи, че идеята е добра.
— Тъй че нашият човек от министерството на трезора започва да рови и открива Вонит, или може би някой като нея, и открива, че всяка банка, която тя върти, е застрашена от срив, защото всичко, което притежава — на хартия — е вързано с някой си Фирис. Поради което проверява Фирис, за да види кой още е вързан с него, и открива, че всички негови партньори са в същото положение и че нещата стават все по-лоши. — Помълчах. — Единствената причина да знам за Вонит е защото тя по случайност е собственик на банката, в която е спестявала старата жена, на която се опитвам да помогна. Вероятно има десетки банкери в същото положение като нея, а тя придоби важност само заради мен.
— Не ви разбрах.
— Все едно. Ще разберете.
— Продължете тогава. — Ръката й все още лежеше отпусната върху дръжката на камата, но тя вече изглеждаше заинтригувана.
Кимнах.
— Тъй че Шортайл посещава Фирис…
— Това знаете ли го със сигурност? Или все още са хипотези?
— Да. Почти всичко дотук са хипотези. Но се връзва с това, което се случи. Изтърпете ме и ще се постарая да вържа краищата.
— Добре. Продължете.
— Значи, той посещава Фирис, за да види какво може да се направи. Фирис е неподатлив. Опитва се да купи Шортайл, опитва се да го омае. Не успява да се измъкне, защото междувременно Шортайл вече знае историята му и разбира също така, или започва да разбира, колко голяма е аферата. И заплашва да го унищожи. Значи, това е блъф, Инсайн. Шортайл не може да унищожи Фирис, защото това би съборило твърде много други и би предизвикало хаос във финансите на Империята, а работата на Шортайл е да предотвратява точно това. Това, което Шортайл иска, е Фирис да му съдейства, за да успокои всичко с колкото е възможно по-малко щети, а заплахата е само за да се привлече вниманието на Фирис, за да могат да започнат да преговарят. Но заплахата подпалва пожара…
— Пак ли предположения? Звучи все едно, че сте подслушали разговора им.
— Само ме изтърпете. Може и да бъркам в подробностите, но знам, че Шортайл е посетил Фирис. Възможно е разговорът да не е протекъл точно така, но резултатите са същите, тъй че се опитвам да ви покажа как е могло да свърши така, както е свършило. И между другото, при това, което знам за Шортайл и Фирис, възможно е изобщо да не греша.