— Защо?
— Все едно. Лофтис ми каза, че сте трима и трима в резерва, и мисля, че ми каза полуистина, включвайки Домм и неговите хора, само за да ме изпита.
— Да. Бяхме двамата с него, с още няколко души на разположение в случай, че ни потрябват.
— Добре. Все едно, Домм вече е тук с Дейтийфнист и други трима, и са забъркали хубава каша. Вие с Лофтис знаете резултата и Домм също знае какво става, но никой друг. Вие с Лофтис вероятно сте направили много неща, които не ви се нравят, но това трябва да е било най-лошото — когато двамата с Лофтис си изпомпвахме информация един от друг, го измъкнах от него и мисля, че беше сериозен. Вашата работа е била да прикриете убийство и в същото време да прикриете факта, че тоя, чиято работа е била да го прикрие — Домм, — се е оплескал ужасно с това, че е действал прибързано. Означавало е да проследите всеки най-малък намек, че хората мислят, че следствието е фалшиво, като в същото време създавате впечатление, че водите следствие, и все пак да съберете достатъчно аргументи, с които да можете да убедите, наред с други личности, Императрицата, Главнокомандващия и собствения си шеф, че смъртта на Фирис си е най-обикновен нещастен случай. Прав ли съм?
— Продължете.
Отново отпих глътка да си навлажня гърлото.
— Точно по това време Лофтис научава, че в дома на Фирис е влизано с взлом и че документите му са отмъкнати. Сигурен съм, че е чул за това. Защо преди всичко Домм не е прибрал тези документи? И защо къщата не е била защитена по-добре срещу обир? Отговор: защото на Домм му е било все едно. Може би — отново разсъждавам — може би точно тогава Лофтис е разбрал, че има само един изход: трябвало е да хвърли Домм на дзура. В смисъл, трябвало е да създаде впечатлението, че Домм просто е некомпетентен — какъвто е, — и след това сам да поеме разследването, и да приключи, с много по-убедителна степен на достоверност, със същия резултат като Домм. Бедата е, че Домм може да е всичко друго, но не е глупак. Той също се е досетил за това.
Очите на Тимър се разшириха.
— Искате да кажете, че Домм…
— Изчакайте, Инсайн. Не съм тръгнал на никъде, нито пък Домм.
Тя присви очи.
— Добре. Смъртта на Фирис…
— Да?
— Как е била нагласена?
— Убийството е на джерег.
— Това го знам. Но как?
— Би трябвало да го знаете. Така, че да прилича на нещастен случай…
— Не, не това. Искам да кажа, как е могъл един убиец джерег да се приближи толкова до Фирис, на яхтата му, особено след като е знаел — а е трябвало да знае, — че се е заплел в опасни неща, с опасни хора?
— А! Радвам се, че зададохте този въпрос. Стони го е нагласил, със съдействието на Шортайл. Двамата са могли да получат помощ отвътре. Отново само предполагам, но всичко съвпада.
— Помощ отвътре?
— Ами да. Някой, на когото Фирис е вярвал или поне е бил готов да го пусне на яхтата, с приятел. Кой е бил на яхтата, Инсайн? Това вие трябва да знаете, а аз — не. Но мисля, че мога да предположа.
— Давайте. Предположете.
— Бих казал, че поне една от дъщерите му е била там, с интимен приятел. Всъщност смятам, че трябва да е била Рийга, ако съдя по реакцията й, когато й подхвърлих, че следствието не е било съвсем обективно.
Изчаках.
— Да — каза тя след малко. — Рийга. Знаем, че си е довела приятел, и мъжът, който е бил с нея… да, възможно е да е бил джерег. Все още можем да го открием…
— Три петака, че не можете.
Тя сви рамене.
— Добре. Но защо ще се забърква в това?
— Помните ли измамата със земята, за която споменах?
— Да.
— Това е било цената. Шортайл я е свързал с Вонит и някои други, а може би всички са се познавали. Сигурно са се познавали. Спретнали са я помежду си, с помощта на Шортайл, в замяна на живота на татенцето. По този начин както и да се развият нещата, всички са знаели, че ще им остане достатъчно богатство за това, което искат: Вонит да си запази хубавата къща, а Рийга да може да си живее охолно, без да прави нищо, което, изглежда, е целта в живота й. Разбира се, би могло да е жена му, синът му или другата му дъщеря. Доколкото мога да съдя, всички са си имали мотиви.
— Хубаво семейство.
— Мда.
— Добре. Продължете.
Кимнах.
— Тогава на сцената излизаме двамата с приятелката ми. Първо е обирът.