— Да. Лофтис не беше много, хм, доволен от това.
— Така. Да, но на Лофтис му се налага да работи с джерег, нали? Така че той го казва на Стони и тогава приятелката ми…
— Коя?
Поклатих глава.
— Това няма да ви кажа.
Тя понечи да възрази, но после сви рамене.
— Добре.
— Приятелката ми започва да задава на Стони въпроси, той предава информацията на Лофтис, после се появявам аз и Лофтис предава информацията на Стони, после аз развеждам двама ви с Домм из околностите и тъкмо когато краката ми щяха да се огънат, се забихме в „Речни дарове“ и Лофтис спипва вас или Домм…
— Мен.
— И нарежда да ме разпитате.
— Не. Да ви прибера.
— Но…
— Домм искаше пръв да ви разпита. Възразих, но той е с по-висок чин. — Лицето й леко се изкриви, докато го казваше.
— Разбирам. Бил е изнервен от намеренията на Лофтис и е искал да разбере аз къде се вмествам и дали мога да му бъда полезен.
— Да. Каква е вашата игра?
— Да се опитам да разбера какво става. Спомнете си — единственото, което всъщност знаех, беше, че нашата домакиня си има проблеми със земята; дори не знаех, че следствието по смъртта на Фирис е фалшиво.
— И сте се опитвали да разберете това?
— Да. И го направих, както от реакцията на Домм, така и от вашата, въпреки че погрешно изтълкувах погледа ви към него като знак, че не знаете какво става, а всъщност е било презрение за това, че е такъв идиот да се остави така да го изпомпам. Това бе последното, което разбрах, и то ме накара да се обърна към вас.
Тя кимна.
— После?
— После се връщаме при Рийга. Ако наистина тя е нагласила Фирис, а според думите ви явно е била тя, тогава всичко се намества още по-добре. Когато се появих на вратата й, тя изпадна в паника. Помисли си, че всичко ще се разкрие и че някой — именно Лофтис — наистина ще разследва смъртта на скъпото татенце и ще я хванат. Затова тя…
— Е уредила с Домм да убият Лофтис — каза Тимър, много бавно и отчетливо.
Кимнах.
— Аз така го разчитам.
— Тогава защо убихте Стони и всички останали?
Усмихнах се.
— Ами, работата е там, че не съм.
Тя се намръщи. Поклатих глава.
— Всъщност убих Стони, но не съм хвърлил заклинанията срещу пресъживяване. Първо, нямам причина да го правя и второ, когато правя такива неща, не използвам заклинания, защото не съм много бърз с тях. А и тогава изобщо нямах време.
— Но кой…
— Помислете добре. Домм е убил Лофтис. Стони и Лофтис се познават, а Стони е във връзка с важни личности в Империята.
— Домм знае ли това?
— Най-малкото би трябвало да е съвсем сигурен. Така че Домм ме използва, за да оправя Стони, като знаех, че рано или късно ще се оплета в къщата на Вонит, на Индра или на Рийга.
— Момент. Той е използвал вас, за да се справи със Стони?
— Да. Аз поне така го тълкувам. Вероятно си е мислил, че и аз ще бъда убит, което щеше да е чудесно за него, но за всеки случай е пратил хората си да се погрижат, че Стони няма да излезе жив.
— Вие забелязахте ли ги?
— Не. Но се измъкнах.
— Не разбирам.
— Не трябваше да мога да се измъкна. Моят познайник тука — махнах към Лойош — беше ранен и това ме забави. А по разни причини не мога да телепортирам. Джерег пък ужасно държат да ме спипат. Тъй че как можех да се дотътря оттам през горите и да се измъкна, без дори да ми се наложи да извадя оръжие? Отговор: защото Домм е нагласил преграда срещу телепортиране около къщата, за да задържи Стони и хората му, след което…
— Вие усетихте ли преградата?
— Не, но нямаше и да мога — по същата причина, поради която не мога да телепортирам. — Тя ме погледна въпросително. — Мм, имам едно устройство, което пречи да ме засичат с магия. Страничният ефект е, че пречи на мен да я засичам. Лойош обикновено ми казва, когато наоколо става магия, но както казах, тогава не беше във форма.
„Съжалявам за което, шефе“.
„Не се притеснявай, приятел“.
— Кога разбрахте всичко това?
— Съвсем наскоро, когато приятелката ми ме уведоми, че Стони е непресъживим и че в къщата е имало масово клане. Първата ми мисъл беше, че са го направили, за да обвинят мен, но не ми се стори логично. Джерег така и така ме гонят и честно казано разполагат с по-добри ресурси за такова нещо от Империята, тъй че какъв бе смисълът? Смисълът, разбира се, беше Домм.
— Да.
— А сега, Инсайн, можете ли да се сетите защо не само смъртта на Стони бе направена окончателна, но също и на тримата орки, които са в личната охрана на Вонит?
Тимър кимна.
— Трима от четиримата, които убиха Лофтис. — Намръщи се. — Добре, но четвъртият?
— Предполагам, че е умрял от раните, които му нанесох, и са го хвърлили в Пропадите при Портата на смъртта. И доколкото зависи от мен, вече знаете всичко.