— Няма да е зле.
— И после да хапнем. Аз ще купя храна.
— Благодаря ти.
— Това поне мога да направя.
— Дали не долавям лека ирония, Коути?
— Не. Едва ли.
17.
— И после се върнах тук — довърши той.
— После какво?
— Както казах, разбрахме се да се срещна с нея утре вечерта на същото място и тя ще ми даде акта за това парче земя. И това е цялата история на последния ми триумф.
— Триумф — повторих аз. — Дали и утре ще е триумф, когато влезеш в онова заведение и се окажеш арестуван, ако имаш късмет, или обкръжен от джереги, ако нямаш?
— Тя обеща — самодоволно отвърна той.
— А какво те кара да мислиш, че можеш да й вярваш?
— Инстинктът.
Премълчах гадния отговор. Колкото и да се бяхме оплели двамата пред последните няколко дни, самата аз все още вярвах на инстинктите си, така че едва ли можех да го виня, че вярва на своя. Работата е, че аз не вярвах на неговия. После той каза:
— Добре де, може и това да е било издънка, но знаеш ли, Кийра, имах чувството, че е правилно. Лофтис й беше приятел, беше й старши и партньор. Не знам, може да го е мразила, но…
Поклатих глава.
— Сигурно си прав, само че…
— Какво има?
— Не знам. Някакво заклинание, с център някъде наблизо.
— Мамка му! — изруга Влад.
— Може би ще е най-добре да вземем Савн и Хвдф’рджаанцъ и да влезем в гората, докато още можем.
— Не го вярвам — каза той.
— Мисля, че е заклинание за засичане.
Той ме изгледа странно.
— Джерег?
— Може би.
— Къде можем да отидем?
Изругах тихо и не отговорих.
— Вземи старата и момчето и да ви няма — каза той. — Те искат само мен.
— Грешен отговор, Влад.
— Ха.
Влезе в къщата и след минута се върна с колана със сабята. Не носеше наметало и имаше няколко ножа, стегнати по тялото му.
— Тръгвай, Кийра.
— А, тая няма да стане.
Той посочи към къщата.
— А с тях какво правим? Не можеш ли да ги скатаеш някъде и след това да ги върнеш, ако изобщо има „след това“?
Можех всъщност. Но точно тогава се случи нещо друго.
— Някой току-що се телепортира в района — казах му. — На около четвърт миля оттук.
— Само един?
— Да.
Той поклати глава.
— Ако е Марио, няма смисъл да се опитвам да бягам, а ако не е, какво пък, няма друг, от когото чак толкова да ме е страх.
Кимнах. Изпитвах същото, макар да не споделях суеверния му страх от Марио. Влад извади оръжието си и зачака.
— Би ли ми заел един нож?
— Не искаш да използваш оръжието си?
— Не съм въоръжена.
— О, да. Забравих.
Подаде ми ножа. Пробвах тежестта, баланса и острието, после застанахме гръб до гръб и зачакахме. Лойош и Роуца клечаха на раменете му. Бъди излезе от къщата, подуши ни любопитно, после клекна до нас. Беше някак успокояващо, че е тук, въпреки че не знаех дали ще може да помогне с нещо.
Влад я видя първи и каза:
— Ето я и нея.
Обърнах се. Крачеше между дърветата към нас, с меч на кръста, но ръцете й бяха празни. Бъди стана и заръмжа. Хвърлих поглед към нея и видях, че е оголила зъби. Добре, добре.
Тя не обърна внимание на Бъди, нито на оръжията ни, само ни кимна за поздрав, спря на пет крачки от нас и погледна към къщата.
— Наистина е синя.
— Мислеше, че съм те излъгал ли? — попита Влад.
Тя сви рамене.
— Допусках го. Но за всичко останало ми каза истината, така че…
— Как ме намери?
— С помощта на твоя, ъъъ, познайник — това ли беше думата?
Влад изтърси една дума — едва ли държеше да я чуе Хвдф’рджаанцъ.
— Късче от кожата на Лойош на носната кърпа. После си отишла при някой магьосник и си намерила него, защото знаеше, че не можеш да намериш мен.
Тя кимна.
— Ще влезем ли вътре?
— Хайде да го уредим тук — каза Влад.
— Какво да уредим? — попита Тимър.
— Не си ли дошла, за да ме арестуваш?
— Не.
— Но…
— Исках да се срещна с останалите от тази малка трупа, която ни създаде толкова неприятности, и помислих, че може би ще искаш да чуеш как свърши всичко.
За миг никой не проговори. После Влад каза:
— О.
И прибра сабята си, после и ножа, който му върнах. Потупа Бъди, който го прие като намек, че всичко е наред, и се представи на Тимър. В този момент излезе старата.
— Коя сте вие? — сопна се тя. — И какво търсите тук?
— Инсайн Тимър — каза Влад, — това е жената, която наричаме „Майко“, защото името й звучи като кихавица и само Кийра може да го произнася. О, а това е Кийра — предполагам, че не сте се запознавали досега. А това е Бъди, който, според мен, всъщност е интелигентът в цялата банда — най-малкото досега не е правил никакви грешки.
Роуца изсъска и Влад се засмя.