От непропорционално дребните им глави стърчаха заострени уши. Устата им беше като хоризонтална цепка, пълна с малки, но остри зъби. Носът наподобяваше котешки, а очите, скрити в златисти надочници, святкаха злобно и заканително.
Върху издължената си шия имаха кожени нашийници, тънките им като тръстика китки бяха украсени с покрити с шипове гривни. Бяха въоръжени с алебарди и миниатюрни, но зловещи ятагани.
Коболдите нямаха равни на себе си в грабежите и мародерствата. Никой не можеше да се мери с тях по злост.
— Засада! — извика Джъп.
Още гласове се надигнаха от задната част на колоната. Орките сочеха нагоре. По стръмните склонове на клисурата се спускаха нови коболди. Страк се надигна на стремената и видя, че изходът на прохода е заварден.
— Класическа клопка — изръмжа той.
Койла вече вадеше от колана си метателните ножове.
— А ние се напъхахме право в нея.
Алфрей развя бойното знаме. Конете започнаха да се дърпат изплашени и да се изправят на задните си крака. Орките извадиха оръжия и се обърнаха към враговете си.
Все още замаяни от пелуцида, плячкосаното вино и изпитата бира, Върколаците бяха и далеч по-малобройни от своя противник и освен това бяха лишени от всякаква възможност за маневриране.
Размахали святкащи остриета, коболдите се хвърлиха в атака.
Страк нададе боен вик и орките го последваха.
Скоро след това първата вълна се стовари върху им.
5.
Страк не дочака да ги нападнат. Смуши коня си и препусна срещу най-предния ездач, но в последния момент дръпна юздите наляво, за да се размине с него. Конят му се изправи на задните си крака. Страк съумя да го овладее, усукал поводите около лявата си ръка. С дясната вдигна меча и замахна.
Изненадан от неочаквания му ход, ездачът се опита да избегне удара. Но беше късно.
Острието на Страк разцепи въздуха. Главата на коболда отхвърча от раменете му и се изтърколи на пътя. Тялото остана да седи с изпънат гръб, от прерязаната шия бликна кървав фонтан. Киргизилът продължи да препуска към мелето зад Страк.
А той си избра нов противник.
Койла прониза с метателен нож един от ездачите. Ножът се заби право в шията на коболда. Съществото нададе ужасени писъци и се преметна назад.
Тя се прицели в друга жертва и хвърли още един нож. Целта й инстинктивно дръпна юздите и подложи на удара главата на киргизила. Острието попадна право в окото му. Животното изрева от болка, хвърли ездача си и започна да го тъпче. И двамата се гърчеха в страшна агония.
Койла овладя коня си и посегна към следващия нож.
Скочил от седлото, Джъп размахваше двуостра секира. Насреща му се изправи коболд, повален от сблъсъка с някой от Върколаците. Джъп му разцепи черепа, но в този миг към него препусна вражески ездач. Той се извъртя рязко, заби острието в тъничкото му краче и го преряза.
Почти всички орки вече бяха въвлечени в битката. Около една трета от тях бяха слезли от конете. Стрелците бяха извадили лъковете и пускаха стрели по всяка неприкрита цел. Но сражението вече бе твърде ожесточено и рядко им се удаваше подобна възможност.
Хаскеер беше заобиколен от двама противници. Единият го нападна отзад, другият размахваше алебардата си пред лицето му, за да отвлече вниманието му. Изплашен от гущерите, конят на Хаскеер се дръпна рязко — първо надясно, после наляво.
В този миг единият от противниците бе уцелен от стрела в гърдите. Хаскеер насочи вниманието си към другия. Мечовете им се сблъскаха, отскочиха назад и пак се срещнаха.
Върхът на противниковото острие облиза Хаскеер по бузата. Раната не беше сериозна, но ударът го завари неподготвен и той се изхлузи от седлото. Докато се търкаляше между бясно тъпчещите копита, до него се забоде острието на едно копие. Хаскеер се изправи и го измъкна.
Коболдът, който го бе свалил, вече се приближаваше за съкрушителен удар. Хаскеер нямаше време да замахва с копието. Вдигна го инстинктивно и дръжката му попадна под удара на меча. Дървото се разцепи на две. Хаскеер захвърли по-късата част, а дългата завъртя като сопа и я стовари върху лицето на коболда, който се стовари на земята.
Хаскеер изтича до него и започна да тъпче лицето му с тежките си подковани ботуши. След това, завладян от гняв, започна да скача по гърдите чу, да го рита и да го блъска с юмруци. Гръдният кош на коболда се пропука и хлътна. От устата и носа му рукна кръв.