— Какво е било?
— Моля?
— Това първо назначение. Какво е било?
— Бил е назначен за помощник на укротителите на дракони. — Кустан пристъпи неспокойно от крак на крак. — Риел е драконови изпражнения.
Тя мръдна лекичко с пръсти, давайки му знак, че може да продължи.
— Та още по време на изпълнение на тази задача е направил впечатление на един от офицерите, който го е препоръчал за повишение и преместване в пехотен отряд. Справил се чудесно, като се издигнал първо до десетник, а после и до стотник. Малко след това са го произвели в сегашния му офицерски чин. Всичко това само за четири сезона.
— Впечатляващо.
— Точно така, милейди. Разбира се, до този момент е служил изключително само в Експедиционния корпус на Обединения оркски клан…
— Който всъщност въобще не представлява всички оркски кланове и е доста далеч от обединение. — Тя му се усмихна с топлата усмивка на сцилантийски пещерен паяк. — Не е ли така, генерале?
— Така е, милейди.
Стана й приятно, че отново го унижи.
— Както знаете — продължи генералът, — Върховният военен консул на орките, който изпитва непрестанни парични затруднения за поддържането на постоянна армия, е принуден да прави икономии. Една от тях бе да подбере няколко хиляди войници, които да бъдат…
— Думата е «продадени», генерале. Вие също участвахте в тази сделка, ако не бъркам.
— Да, Ваше Височество, както и Страк. По това време вече и двамата служехме при вас.
— Не се подмазвайте. Мразя ласкателите.
Той се изчерви едва забележимо.
— И колко време ще мине, докато получим сведения от вашия разузнавателен отряд?
— Не повече от пет дни, стига да не срещнат неочаквани пречки.
— Дано да не срещнат. Защото тогава… Както и да е. Та искам този… рияч на тор да ми бъде доведен до пет дни. Разберете ме добре, генерале. Това, което е взел, ми принадлежи и аз ще го получа. Реликвата ми е нужна повече от всичко на света. Наказанието на Върколаците остава на втори план. Всичко остава на втори план освен реликвата. Включително и живота на Страк и неговата дружина.
— Да, милейди.
— А също и живота на онези, които ще пратите да ги търсят.
— Разбирам, милейди — отвърна той след кратко колебание.
— Надявам се — за ваше добро. — Тя направи бързо и загадъчно движение с ръцете си. — И за да не забравите…
Генералът погледна надолу. Униформата му димеше запалена. Пламъците обхванаха куртката му и в миг погълнаха ръцете и краката му. Топлината бе непоносима. Бликнаха черни димни облаци. Размириса се на горящо сукно и изпечена плът. Генералът заблъска с ръце пламъците. Дланите му се зачервиха, подуха се и се покриха с мехури. Огънят обхвана лицето, раменете и врата му. Цялото му тяло се раздираше от непоносима агония. Той започна да крещи.
Дженеста отново раздвижи ръце, почти незабележимо.
Пламъците изчезнаха. Дрехите му бяха непокътнати. Разсея се и ужасната миризма, нямаше ги мехурите по ръцете му. Изчезна болката.
Той се втренчи изплашен в нея.
— Ако подчинените ви не успеят — ето какво очаква всички ви — рече тя.
— Да, Ваше Величество — едва прошепна генералът.
Реакцията му я задоволи. Тя обичаше да гледа как високопоставени орки се унижават пред нея.
— Това са заповедите ми — каза тя.
Той се поклони и тръгна заднешком към вратата.
Дженеста въздъхна веднага щом той излезе. Върна се при леглото и се просна върху меките възглавници. Чувстваше безкрайна умора. Заради изтощените природни енергийни запаси дори една малка магия й струваше значителни усилия. Но пък си заслужаваше, за да държи подчинените си в страх.
Спомни си за елфа-прислужник.
Ето един приятен начин да възстанови силите си.
В коридора пред вратата на стаята й Кустан се раздели и с последните остатъци от достойнството си. Прегърбил рамене, затворил очи, той дишаше тежко, потънал в тежки размисли.
Изведнъж осъзна, че не бива да позволява да го виждат в подобно състояние. Стегна се, изпъчи гърди и закрачи по коридора.
Малко след това се озова в съседното помещение. Един млад офицер се надигна почтително веднага щом той влезе.
— Оставете това, капитане — махна с ръка генералът.
Офицерът се отпусна.
— Тръгвате незабавно — рече Кустан.
— С какво време разполагаме, генерале?
— Пет дни — максимум.
— Малко са.
— Толкова ни отпусна. И нека съм пределно ясен, Делорран. Трябва да донесете реликвата. Ако върнете и Върколаците — толкова по-добре. Но окажат ли някаква… съпротива, тя ще се зарадва и на главите им. Имайки предвид предишните ви стълкновения със Страк, това няма да е проблем за вас.