— Благодаря, че ми каза.
Известно време вървяха смълчани.
— Виждам, че Джъп си остава все тъй надарен съгледвач — подметна подигравателно Хаскеер, когато отново се наложи да се връщат обратно.
Пътят беше тесен и орките крачеха съвсем близо един до друг. Въпреки това Джъп се притисна до стената и пропусна онези, които бяха зад него. Когато Хаскеер го застигна, той неочаквано протегна ръка и го улови за гърлото.
— Мислиш ли, че можеш да се справиш по-добре от мен, глупако?
Хаскеер повдигна рамене и изръмжа:
— И слепец на куц кон би се справил по-добре.
— Върви отпред тогава.
Хаскеер застана начело на колоната и продължиха. Все още им се струваше, че спускането ще продължи цяла вечност. Един оръженосец се подхлъзна и само благодарение бързата реакция на съседа му бе спасен от сигурна смърт. След това продължиха още по-бавно, като се държаха за дрехите на тези пред тях.
Вместо да се спусне зад хоризонта, слънцето се търкаляше ниско над него. Нямаха никаква представа колко време беше изминало, откакто се бяха отправили на път. Едно бе сигурно, че наближаваше нощта и заедно с нея — ниски и черни облаци. Те закриха слънцето и светлината му стана съвсем мъждива. Заваля ситен, твърд сняг.
— Само това ни липсваше — промърмори Джъп.
Най-сетне успяха да слязат от зъбера. Хаскеер се засили и прескочи последните няколко метра, които ги деляха от равнината. Другите се събраха един по един край него. Не бързаха да се отдалечават от ледника, с надеждата, че той ще им пази завет.
— Видяхте ли това? — извика неочаквано Джъп. — Светлината ей там. — Той посочи към една издатина в ледника.
— Нищо не виждам — поклати глава Хаскеер. — Сторило ти се е.
— Не ми се е сторило — озъби се джуджето. — Там има нещо!
Страк застана между тях, преди свадата да прерасне в нещо по-сериозно.
— Джъп, може да е било някакво отражение. Но нищо не пречи да проверим. Лично аз не съм голям почитател на идеята да лагеруваме на открито. Бих искал да се настаним някъде на завет, преди съвсем да се е стъмнило.
Изведнъж ледникът се пропука оглушително. Леден блок с размерите на къща започна да се търкаля към тях. Орките се разбягаха из тундрата, като се пързаляха по замръзналата кал. Спряха едва когато решиха, че са се отдалечили на безопасно разстояние. Алфрей, който пръв се измори, бе изостанал малко зад тях.
— Тук няма да ни достигнат — обяви Хаскеер, пуфтейки.
— Не съм сигурен — възрази Алфрей. — Погледнете какво се задава!
Право към тях се носеше глутница зверове с гъвкави котешки тела. Заради снежнобялата си козина едва се различаваха в сумрака.
— Строй се! — извика Страк и се затича към Алфрей.
Като видя, че Страк се връща при него, Алфрей се обърна. Картината, която съгледа, би накарала всеки друг да потрепери. Петте чудовища почти го бяха застигнали.
Страк стигна до него и вдигна меч. Водещият снежен леопард се стресна от неочакваната му поява и се препъна. Претърколи се през глава, задраска по леда и отново се изправи.
— Скрий се зад мен! — извика Страк на Алфрей, без да сваля поглед от чудовището. Два от леопардите започнаха да кръжат около него, дебнейки възможност да го нападнат. По-дребният направи лъжливо движение, а по-едрият скочи отново. Полуизвърнат към първия, Страк едва съумя да се измъкне от ноктите на втория. В последния момент успя да замахне с меча. От предната лапа на леопарда рукна кръв. Обезумялото животно нададе яростен рев и отстъпи.
За кратко време леопардите обикаляха в кръг извън обсега на оръжията им.
Койла нареди на останалите орки да се скупчат по-плътно. Три леопарда наобиколиха по-голямата група, но ги посрещна непреодолима стена от метал. Те обаче пречеха на Алфрей и Страк да се присъединят към другарите си.
Отново водачът на групата пръв поде атаката срещу Алфрей. Ноктите му се впиха в ръкава на стария орк и той падна на земята. Но Страк мигом се изправи над него и размаха меч. Острието му остави червена резка по хълбока на едрото чудовище. Леопардът отново се отдръпна.
Страк се озърна. Останалата част от дружината бе твърде далеч, за да може да им помогне.
— Добре ли си, старче? — попита задъхан Страк.
— Да. Само престани с това «старче»! — отвърна Алфрей.
Страк така и не успя да отговори. Снежните леопарди отново скъсиха дистанцията и възобновиха смъртоносната си игра. Един след друг те подхващаха лъжливи атаки. Той си даваше сметка, че няма да може да ги задържи още дълго, но не смееше да откъсне поглед от тях, дори за да види какво прави Алфрей.