— Искаш да кажеш земи, където живеят само тези раси, така ли? Без да са смесени? И без човеци?
— Точно така. И, ако не бяха инструментумите, никой от вас нямаше да е тук.
— Включително и човеците?
— Не. Ние винаги сме живели по тези земи.
Последваха гневни изблици. Страк трябваше да използва целия си авторитет, за да успокои орките.
— Серафейм, такива думи най-добре да се доказват. Къде са твоите доказателства?
— Ще ги имате, ако планът ми успее. Няма ли да ме оставите да довърша?
Страк кимна.
— Напълно понятно ми е недоверието ви — обясни им Серафейм. — Това място е единственото, което познавате, не само вие, но и вашите родители. Ала уверявам ви, колкото и да сте сигурни, че ние, хората, сме нашественици, това не е така. Истината за това, което казвам, лежи тук, в Иллекс. И тя може да бъде потвърдена само ако си помагаме един на друг. Може дори да ви бъде от полза.
Той помисли малко, сетне продължи:
— Истината е свързана и с изобилието магична енергия в земята, която вие наричате Марас-Дантия. Или, по-точно, с някогашните богати залежи от подобна енергия. Преди много поколения, както сами знаете, хората са започнали да прекосяват Сцилантийската пустиня, дирейки нови земи и изоставяйки домовете си от другата страна на света. Те дошли тук пеш или на коне, преодолявайки нажежени пясъци и оставяйки зад себе си гробища. Само най-силните оцелявали до края, тези, които били изпълнени с най-голяма решимост. Този плодороден континент бил за тях най-голямата награда. Не било необходимо вече да се съобразяват с границите на собствените си владения. Щом нивите, от които се изхранвали, показвали признаци на изтощение, те се премествали на нови. В края на краищата кой друг ги използвал? Никой от местните заселници. Никой, който да засажда или да черпи полезните изкопаеми. И тъй, те строели, копаели в земята, изгаряли горите и засаждали култивирани растения. Повечето от тях нямали никакъв усет към земните енергии, към магията, и затова не разбирали какъв хаос предизвикват. За тях магията не била нищо повече от панаирджийско факирство, умение на ръцете, трикове, игра с фойерверки. Само малцина, които си направили труда да опознаят по-добре древните народи, разбрали, че нещата не стоят точно така. И се появили пантеонистите.
— Какъвто си и ти — предположи Алфрей.
— Не съм пантеонист, нито унист. Но да, аз съм познавач на изкуството. Един от малцината от моята раса, посветени в него.
— Защо ни разказваш всичко това? Защо се забъркваш в нашите проблеми, след като можеш спокойно да останеш настрана?
— Опитвам се да поправя стореното. Но сега не е моментът да ви обяснявам всичко с подробности. Скоро слуагите ще се пробудят от своя сън в леда. Време е да действаме.
— Можеш ли да ни измъкнеш от тук?
— Мисля, че да. Но планът ми не беше просто да избягаме. Пък и къде ще идете в тази ледена пустош?
— Добре де, какъв е твоят план? — поиска да знае Страк.
— Да си върнем звездите и с тяхна помощ да напуснете това място.
— През портала? — обади се за първи път от началото на разговора Санара.
— Да — кимна Серафейм.
— Това пък какво е? — намръщи се Страк.
— Част от мистерията, която се опитвам да ви разкрия. Но ще ми е необходима вашата помощ на опитни воини. — Той ги огледа. — Позволете ми да ви поведа по избрания от мен път — помоли ги той. — Дори да не виждате полза от това, което правим, какво можете да загубите? Във всеки един момент бихте могли да ме зарежете и да си опитате сами късмета с ужасяващия студ отвън.
— Щом го предлагаш по този начин — рече Страк, — готов съм да рискувам. Но внимавай — предупреди го той. — Ако надушим някакво предателство или ако не ни хареса начинът, по който се развиват нещата, ще продължим нататък без теб.
— Друго не съм и очаквал. Първата ни задача е да се доберем до подземията на двореца.
— Защо?
— Защото там се намира порталът към вашето спасение.
— Повярвайте му — притече му се на помощ Санара. — Това е единственият начин.
— Добре, засега ще изпълняваме каквото ни казваш — склони Страк. — Но не виждам смисъл да говорим за подземията, след като дори не можем да напуснем тази стая.
— Аз мога да изляза така, както влязох, но никой друг не би могъл да го направи. Изтощаването на магията доведе до намаляване на силите ми — и с други е същото. Не бих могъл и да отворя вратата отвън. Само слуагите знаят как да го сторят. Сигурен съм, че мога да открия начина в умовете им, но не ми се ще да се приближавам към тях. По-скоро бих искал да примамим вътре един от тях. Получи ли се, идва вашата част от плана. Трябва да го надвиете.