Выбрать главу

— Значи те могат да бъдат побеждавани?

— О, да. Те не са нито неуязвими, нито безсмъртни, макар че са необичайно силни и дълголетни.

— А умението им да предизвикват болка?

— Това е задача за мен и Санара. Ние ще го нападнем мислено, а вие — с каквото ви попадне под ръка. Зная, че нямате оръжия.

— Но ни бива да импровизираме — увери го Джъп.

— Чудесно. Защото в никакъв случай не трябва да подценявате могъществото на слуагите. Атакувайте без колебание и с цялата си сила.

— Разчитай на това — рече джуджето.

— Тогава се пригответе. Започваме.

Серафейм се скри отново в сенките.

Той продължи да се придържа към тях и след като напусна стаята.

Ботушите му не издаваха никакъв звук върху плътния слой от прах, покриващ коридорите. Отваряше врата след врата, готов да се скрие при първия признак за опасност, но както бе предполагал, слуагите все още не се бяха надигнали от ледените си леговища.

По някое време небето на югоизток започна да просветлява и той долови далечен и слаб тропот, който означаваше, че слуагите се връщат. Серафейм се прилепи към мраморните стени и надзърна внимателно зад ъгъла.

Бяха четирима, с тела, които непрестанно се меняха от едно грозно превъплъщение в друго.

Серафейм отстъпи предпазливо назад.

Беше се надявал да срещне по-малко, но нямаше време да изчаква друг удобен момент. Събра кураж, изпречи се на пътя им и дори вдигна ръка в подигравателен поздрав.

В същия миг го прониза остра болка. Но той бе подготвен за това и без да губи време, побягна назад.

Те го последваха. Двама имаха ужасяващи крайници като при насекомите и с тяхна помощ се придвижваха бързо по пода. От раменете на третия изникнаха люспести криле, които издаваха пукот, докато цепеха въздуха. Но коридорът бе твърде тесен, за да се разгънат напълно. Чудовището едва успя да се издигне и увисна над четвъртото, което наподобяваше плужек и оставяше след себе си влажна и лепкава диря.

Серафейм с лекота поддържаше нужната дистанция. Той притича през коридора с отворените врати и достигна една тъмна галерия, където спря, за да си поеме дъх.

По-нататък следваше спираловидно стълбище. Истински кошмар бе да се катери по безкрайните стъпала, защото силите му бързо се топяха. Преследвачите започнаха да го застигат. В душата му се зароди предателската мисъл, че може би няма да успее.

Краката му бяха натежали като дънери, въздухът излизаше със свистене от горящите му гърди. Всяко стъпало му костваше огромни усилия. Той се вкопчи в перилата, опитвайки се да си помогне, като се издърпва нагоре с ръце. За миг, докато се озърташе през рамо, мярна протегнати към него пипала. Ужасът му придаде нови сили. Олюлявайки се, той продължи да следва спираловидната стълба. Вече не знаеше дали ще успее да се приближи достатъчно до вратата, за да се прехвърли от другата й страна. От слуагите го деляха само няколко крачки.

Отново го прониза остра болка. Защитата му отслабваше.

В стаята на горния етаж Страк оглеждаше мястото на предстоящото полесражение. Бяха струпали раниците, дрехите и одеялата в ъгъла, за да разчистят място за схватката. Нямаше никакви мебели, а слуагите им бяха прибрали всички оръжия.

— Бихме могли да ги замерим с Джъп — предложи Хаскеер.

Койла го тупна по главата.

Това обаче даде на Страк нова идея.

— Ей, вие двамата — той посочи двама оръженосци. — Покатерете се по издатините в стените и откачете корнизите на завесите. Всъщност дайте и завесите. Може да ни послужат за нещо.

Времето се нижеше бавно. Върколаците започнаха да хвърлят подозрителни погледи на Санара, питайки се дали тя и Серафейм не ги бяха изиграли.

Най-сетне се появи и самият Серафейм. Изникна до вратата като мираж в пустиня. Направи няколко крачки и падна на колене в краката на Койла.

— Идват… — обяви задъхано. — Четирима са.

Миг по-късно вратата отскочи и се удари в стената. Отворът й не бе достатъчно голям, за да могат да влязат и четирите чудовища едновременно. Страк забеляза, че едно от тях имаше криле и пърхаше нетърпеливо на площадката отзад.

— Сега! — извика той.

Двамата орки метнаха корнизите като копия. Запокитиха ги с такава сила, че прътовете пронизаха дори неестествено твърдата кожа на слуагите. Лепкава, черна течност потече от раната на единия. Той се люшна в отвора на вратата, запречвайки пътя на останалите, а тялото му започна да се изменя — от шестокрак вълк до змия, която се навиваше на кълбо върху пода.