В същия миг заслепяващата болка в главите на всички изчезна. Ранените се надигнаха, подпирайки се на своите другари. Този път Джъп поведе атаката срещу последното чудовище, което продължаваше да лежи по гръб на площадката. Той вдигна корниза и го стовари отгоре му с всичка сила, но металният край се плъзна по люспестата му кожа. Болката в главите им отново се възроди и пак бе приглушена от съвместните усилия на Серафейм и Санара.
— Как смеете да се изправяте срещу мен? — прогърмя в мозъците им гласът на слуага. Той отново размаха крайници, но и този път не успя да се претърколи на тясната площадка.
— Отдавна чаках този миг — отвърна Джъп и продължи да го налага безогледно.
Ала въпреки ударите слуагът започна да се изменя — този път в скорпион. Издължената му опашка се извъртя към Джъп и сигурно щеше да го убие, ако не се бе случило нещо непредвидено. Голямото жило премести центъра на тежестта на чудовището към долния край на туловището му. Слуагът започна да се хлъзга по стълбите и се наниза право на оръжието на Хаскеер. Металният прът премина през цялото му тяло. От отвора бликна тъмнокафеникава каша, която се стичаше надолу и бързо почерняваше.
Страк приседна на стъпалата и опря изнурено гръб на стената.
— Добра работа, момчета.
Орките се радваха, тупаха се ободряващо по раменете или просто се усмихваха, доволни от постигнатото.
— Не бързайте да празнувате — развали им удоволствието Серафейм. — Зазорява се, а все още ни чака път до подземията.
24.
За да продължат, трябваше да прескочат трупа на убития слуаг, от който се разнасяше отвратително зловоние. Не беше никак лесно на тясното стълбище, но все пак се справиха и най-сетне се спуснаха в голямата зала, където ги бяха пленили предния ден.
Приклекнал зад парапета, Страк наблюдаваше десетина слуаги, които щъкаха напред-назад из залата. Целта на заниманията им му беше непонятна. Молеше се единствено да не тръгнат към мястото, където се бяха спотаили. Ала по някое време всички напуснаха залата и пътят пред орките беше свободен.
— Бързо! — прошепна им настойчиво Серафейм. — Оттук. — И той се втурна покрай стената. Насочиха се към друго стълбище в отсрещния край на залата и започнаха да се изкачват по него.
— Почакай — спря го Страк. — Мислех, че се спускаме в подземията. А сега се качваме нагоре.
— Ще направим малко отклонение, за да се въоръжите. — Той им даде знак да пазят тишина, когато наближиха един коридор, който се отваряше към залата. — Виждате ли този коридор? Той води към арсенала. Но бъдете нащрек. Наоколо сигурно се навъртат слуаги.
Докато се спотайваха в сенките на коридора, Върколаците зърнаха на няколко пъти отвратителните създания да пресичат недалеч пред тях.
Напълно според очакванията им, арсеналът представляваше лабиринт от стълбища и странични проходи. Но поне тази част на двореца беше почти пуста. Тук жълтеникавото сияние бе съвсем бледо, а прахът върху пода бе дълбок до глезените и напълно заглушаваше стъпките им.
Серафейм и Санара спряха пред един завой на коридора. Мъжът даде знак на Страк да надзърне зад ъгъла.
— Двама са, от двете страни на вратата — докладва капитанът шепнешком. Използвайки отдавна заучени знаци, той разпредели отряда на две части. Джъп, Койла и Хаскеер трябваше да нападнат едното чудовище. Страк, Алфрей и половината от оръженосците щяха да се занимаят с демона с грифонска глава от отсамната страна на вратата.
Този път схватката бе кратка. Беше много по-лесно да се атакува изненадващо с цялата сила на дружината. Освен това демоните бяха притиснати до стената и лишени от възможност да маневрират. Въпреки пронизващите болки, на орките не им отне много време да се разправят с противниците. След като изляха цялата си злоба върху им, от чудовищата остана само кървава пихтия.
Страк подкани Серафейм да влезе пръв. Когато го последваха, орките спряха изумени. Арсеналът бе натъпкан с оръжия. А предназначението на половината от тях им бе напълно неизвестно. Те се насочиха право към стелажите с копия и алебарди, разположени покрай отсрещната стена. Когато се приближиха, лъч светлина, пробил дебелото заледено стъкло на стената, озари купчина метал върху пода.
— Моята секира! — възкликна радостно Джъп и вдигна любимото си оръжие. Скоро и останалите намериха оръжията си, които слуагите им бяха отнели предния ден. В една по-екзотична част на арсенала Санара и Серафейм се въоръжиха с тумбести стъкленици с разноцветни течности.