След като приключиха с оборудването, Серафейм ги поведе по друг път. Страк имаше чувството, че този коридор навремето се е използвал от прислугата, защото стълбите бяха от необработени гранитни плочи, а стените — грапави и неизмазани.
Въздухът тук бе не само по-хладен, но и по-влажен. Миришеше на мухъл, стените бяха покрити с плесен. Влагата по тях бе замръзнала. През заледените стъкла на квадратните прозорчета едва се процеждаше мъждива светлина. Скоро обаче и прозорците изчезнаха и орките осъзнаха, че се намират под земята. Малко след това се озоваха в същинското подземие на двореца. Докато се прокрадваха през лабиринт от тесни тунели, те трябваше непрестанно да внимават, за да не се подхлъзнат по заледения под. В дъното на поредния тунел мярнаха познатото жълтеникаво сияние. Дружината спря и Джъп продължи, за да разузнае района. Когато се върна, имаше озадачен вид.
— Преброих осем слуаги да пазят най-странните врати, които някога сте виждали — докладва той.
Страк раздели дружината на осем отряда. Въоръжени с мечове, копия и секири, Върколаците се чувстваха далеч по-уверени, въпреки че им предстоеше да се изправят срещу многобройна сган. И наистина, схватката се оказа кървава и безпощадна. Слуагите се нахвърлиха върху тях с нокти и зъби. Притиснати до стената, Серафейм и Санара полагаха отчаяни усилия да неутрализират вълните от болка, които чудовищата изпращаха на орките. Двамата междувременно се промъкваха напред, опитвайки се да стигнат в тила на врага. Веднага щом успяха, шишенцата, които носеха, засияха със зловеща светлина. От тях бликнаха разнопосочни снопове, последва оглушителна експлозия и малко след това заваля познатия дъжд от слуагска кръв. Битката беше приключила.
— Полезно оръжие — отбеляза с възхищение Койла.
Джъп се оказа прав. Вратите образуваха кръг, врязан дълбоко в скалата. И този път нямаше дръжки, но върху замръзналия метал се виждаха десет малки вдлъбнатини. Санара пъхна в тях пръстите си и натисна лекичко. Вратите се отместиха навътре. Привел глава, Серафейм ги поведе.
Отвъд вратата се намираше порталът.
Беше разположен върху издигната платформа и заобиколен с пръстен от забити в земята колони. От пода и стените блещукаха скъпоценни камъни, подредени в спираловидни форми. Някои от камъните бяха едри колкото птичи яйца.
Хаскеер се наведе да докосне един огромен сапфир, но се дръпна уплашено, когато камъкът внезапно засия с разноцветни светлини.
Койла спря пред портала и го огледа.
— Какво, по дяволите, е това?
— Нещо, което стои тук от много време — отвърна Серафейм.
Когато и последният орк влезе вътре, Страк нареди:
— Затворете вратите!
Трябваше да се посбутат в тясното помещение, за да успеят да затворят. Необходими бяха петима орки, за да поместят масивните метални криле. Когато най-сетне ги затръшнаха, земята под краката им се разтресе. Единствената светлина сега извираше от камъните по пода и стените.
Серафейм кимна. Двамата със Санара се покатериха на самия край на инкрустираната със светещи камъни платформа.
— Представете си, че този свят е само един от многото — поде той. — И че броят им е безконечен. Много от тях ще са досущ като този или ще се различават съвсем малко. Други обаче ще са невъобразимо различни. А сега се опитайте да си представите, че тези светове са разположени един до друг, простирайки се във вечността. Сякаш са подредени на безкрайна равнина. — Той се вгледа в лицата им, опитвайки се да определи доколко следят мисълта му. — Преди много време нещо е разчупило тази равнина. В нея се е появила дупка, или коридор, ако щете, през който съществата могли да преминават от един свят в друг, както мишките се прокрадват от една стая в друга. Този портал е всъщност вход към споменатия коридор.
— И са го изкопали мишки, така ли? — попита Хаскеер.
Наложи се някои от по-схватливите орки да му обяснят всичко отначало. Накрая изглежда и той разбра.
— Не зная кой е открил този портал — продължи Серафейм. — Нито кой го е украсил по този начин. Със сигурност е било много отдавна. В много по-скорошни времена на портала се е натъкнала Вермеграм, майката на Санара, Дженеста и Адпар. Постепенно тя узнала, че с помощта на магичните си умения може да посещава някои от другите светове, така както го прави Страк — макар и без да го осъзнава.
— Какво искаш да кажеш? — попита Страк.
— Твоите сънища.
— Откъде знаеш какво сънувам?
— Да кажем, че съм свързан със земните сили, и зная, че ти също имаш добра връзка с тях.