— Не, тя не е била нияд. Била е човек.
— Но всички смятат… — Койла погледна към Санара. — Нали децата й са хибриди? Откъде се е взела ниядската кръв?
— Получило се, докато са били в утробата й. По това време тук е била основана ниядска колония.
— Не разбирам.
— Вермеграм открила способ да въведе ниядско семе в детето, което е носила в себе си.
— И защо ще го прави?
— Била заинтригувана от факта, че ниядите винаги раждат тризнаци. Тя също искала да има три деца и се надявала, че като въведе ограничено количество ниядска тъкан ще го постигне. Малко по-късно детето, което износвала, мутирало в тризнаци. Със сигурност към това я е подтикнало и най-обикновено любопитство. — Той погледна съчувствено Санара.
— Каква чудесна жена! — подметна подигравателно Джъп.
— А за какво са й били нужни оркските воини? — попита Страк.
— За да й помогнат да надвие един магьосник на име Тентарр Арнгрим. От доста време той наблюдавал как силата покварява душата й, превръща я в грозно и незнаещо пощада създание. Опитал се да я спре, но тя се обърнала срещу него. Най-странното в тази история е, че преди това Вермеграм и Тентарр Арнгрим били любовници. Дори заченали дете, преди тя да тръгне по лоши пътища. — Той се пресегна и прегърна Санара. — Това дете. Моята дъщеря.
Този път суматохата бе неописуема.
— Това вече е прекалено! — извика Хаскеер.
— Искаш твърде много от нас, Серафейм — отбеляза Алфрей.
Серафейм вдигна ръце, молейки за тишина и я получи.
— Аз съм Тентарр Арнгрим, някога могъщ магьосник, а сега само негово жалко подобие. — Силата, с която произнесе тези думи, ги накара да застинат. — Аз направих инструментумите, сътворих ги с помощта на алхимия и ги одухотворих с магия, когато все още я владеех до съвършенство.
— Защо?
— За да помогна на древните народи да се върнат по родните си светове, стига да поискат да го направят. Инструментумите са ключът към контрола на портала. Аз ги донесох тук. Но Вермеграм накара войниците си да ги откраднат и да ги скрият. Така между нас избухна война. Вермеграм загина, а аз изгубих голяма част от силата си. Докато се възстановя, докато излекувам раните си, инструментумите се разпиляха и магията им бе изгубена. Звездите се превърнаха в мит, а аз вече нямах сила да изработя нови. Чаках цяла вечност да бъдат събрани отново. Знаех, че рано или късно това ще стане. Знаех, че ще се появят същества, които могат да чуват тяхната музика.
Върху вратата отново се посипаха удари. Но този път никой не им обърна внимание.
— Нали ви казах, че ми пееха! — извика Хаскеер.
— Щом е така — рече му Серафейм, — значи и ти имаш малко от дарбата на вашия капитан. Ти също си медиум.
Хаскеер се ухили, горд от себе си.
— Това последното направо ме шашардиса — отбеляза суховато Койла.
— Не твърдя, че вашият другар притежава острия ум на Страк, но…
— Да бе! — прекъсна го Джъп. — Тоя дръвник!
Хаскеер го изгледа кръвнишки.
— Нешлифован диамант ще е по-точният израз — уточни дипломатично Серафейм.
Слуагите отново щурмуваха вратата. Въпреки масивния й вид този път се появи малка пукнатина там, където се събираха двете крила.
— Време е да си върнем и останалите звезди и после да активираме портала. — Той забеляза колебанието по лицата им. — Какво толкова ви задържа тук? Трябва да приемете факта, че този свят принадлежи на моя народ, независимо от всички недостатъци на човечеството.
— И да оставим хората да си живеят мирно в собствените си фъшкии след всички злини, които са ни сторили? — попита Койла.
— Може би няма винаги да е така. Възможно е нещата да се променят към добро.
— Сигурно ще ме разбереш, ако ти кажа, че ми е трудно да го повярвам.
През цепнатината изпълзяха тънки пипала. Санара вдигна стъкленицата си към тях. Течността вътре засия. Магьосницата метна сноп златиста енергия. Чу се вик, който отекна болезнено в мозъците им. Пипалата се превърнаха в димящи останки.
— Някои от вас ще трябва да останат и да пазят портала — обясни им Серафейм. — Докато другите отидат за инструментумите.
Хаскеер се пробуди от щастливия си унес.
— Ей това вече е приказка. Че от тия дрънканици ме заболя главата.
Страк посочи оръженосците, които трябваше да пазят портала заедно със Серафейм и Санара.
— Ти също, Алфрей — реши той.
— Изваждаш дъртаците от битката, а?
Страк го дръпна настрана.
— Не разбираш ли, че си ми нужен тук. Не бива в никакъв случай да губим портала. Трябва ми някой опитен, който да ръководи младежите. Виждаш ги колко са изнервени.