Выбрать главу

В отвора на портала продължаваха да трептят безброй звезди. Но сега вече разрушителното му въздействие бе напълно осезаемо. Основите на двореца се разтърсиха от нисък и мощен тътнеж. Ала надвесени над Алфрей, орките не му обърнаха внимание.

Койла и Страк бяха коленичили до него. И двамата виждаха, че раната му е смъртоносна. Койла го улови за ръката и вдигна очи към Страк.

— Много е зле, капитане.

— Алфрей — повика го Страк. — Алфрей, чуваш ли ме?

Старият орк едва намери сили да отвори очи. Изглежда бе успокоен от близостта на своите другари.

— Ето значи… как… ще свърши…

— Не — извика Койла. — Ще се погрижим за раната ти. Аз сега…

— Не е необходимо… да… ме лъжете. Не и в този момент. Оставете ме… поне… да си отида… достойно.

— По дяволите, Алфрей — прошепна Страк. — Аз те забърках в това. Да знаеш само как съжалявам.

— Заедно се забъркахме… капитане — усмихна се отпаднало Алфрей. — Но пък… колко приключения… само.

— Да, колко приключения. И ти беше най-добрият другар, стари мошенико.

— Ще го… приема… за комплимент… с който да… се… гордея — устните му вече едва помръдваха. Страк се наведе, за да може да го чува. — Меч… — едва прошепна Алфрей.

Страк взе меча и го постави в ръцете му. Алфрей сключи окървавените си пръсти около острието. На лицето му се изписа спокойствие.

— Не забравяйте… древните обичаи — произнесе дрезгаво той. — Почитайте… нашите… традиции…

— Обещаваме — отвърна Страк. — И паметта ти. Завинаги.

Земята под тях се разтресе отново. От тавана се посипа мазилка. В другия край на стаята Дженеста, Санара и Серафейм все още бяха погълнати от невидимия двубой. От време на време полупрозрачната стена разпръскваше ярки отблясъци.

— Ще вдигна… тост… за вас… в залата на… Вартания.

Очите му се затвориха за последен път.

— Не! — извика отново Койла. — Алфрей, недей! — Тя го разтърси. — Трябваш ни, старче. Не си отивай точно сега, когато се нуждаем от теб. Алфрей?

Страк положи ръка на рамото й.

— Койла, той не те чува вече. Остави го.

Тя го погледна с неразбиращи очи.

Орките не плачеха. Сълзите бяха за хората. Ала очите й бяха изпълнени с влага.

Джъп бе стиснал лицето си в ръце. Хаскеер бе обронил глава. Останалите оръженосци изглеждаха онемели от мъка.

Страк измъкна внимателно меча от безжизнените пръсти на Алфрей. След това извърна глава към магьосническия дуел и в душата му започна да се надига гняв. Останалите също го почувстваха. Но осъзнаваха също и безсилието си. Никой от тях не смееше да се намеси в тази невидима енергийна битка.

Само след минута изходът от нея стана ясен.

Дженеста нададе изплашен вик. Собственото й магично поле затрептя и се разкъса. Тя се олюля и се подпря напълно изтощена на стената. По челото й се стичаха едри капки пот.

Полупрозрачният щит, който прикриваше Серафейм и Санара, също изчезна като духнато пламъче на свещ. Магьосникът прекоси с огромни скокове разстоянието, което ги делеше от кралицата и я улови за китката. Тя не оказа почти никаква съпротива и той я задърпа към портала.

Орките ги следваха по петите, решени да й отмъстят за всичко, което им бе сторила.

— Спрете! — викна им Серафейм. — Тя е моя дъщеря! Аз отговарям за всичко, което е направила! Оставете на мен да се разправя с нея!

Те го послушаха и Серафейм я отведе на самия край на портала. Изглежда едва сега Дженеста дойде на себе си и осъзна къде се намира. Очите й се преместиха от танцуващата вихрушка от звезди към лицето на баща й. Нямаше никакъв страх в погледа й.

— Няма да посмееш — присмя му се тя.

— Някога — може би. Преди да осъзная колко дълбоко в душата ти са прораснали корените на злото. Но не и сега. — Без да изпуска китката й, той я побутна още по-близо до звездната въртележка на портала и пръстите й почти я докоснаха. — Аз те доведох на този свят. И сега аз ще те отведа от него. Сигурно осъзнаваш справедливостта на подобна постъпка.

— Ти си глупак — просъска тя. — Винаги си бил. И страхливец. Зад мен иде цяла армия. Косъм да падне от главата ми, очакват те неописуеми мъчения. — Тя премести поглед към Санара. — Теб също.

— Не ме е грижа — отвърна й той.

— Нито мен — кимна Санара.

— Заслужава си да платим подобна цена, за да отървем света от зло като теб — обяви Серафейм и отново побутна ръката й към сияещата завеса на портала.

Тя го погледна право в очите и изведнъж осъзна, че говори напълно сериозно. Надменното й изражение се стопи и тя започна да се дърпа.