— О, тайната ми… уф… тоест, майната ти — запелтечи джуджето.
Хаскеер се опули.
Останалите си разказваха случки и се заливаха в заразителен смях. Оръженосците се отдадоха на чудатото оркско изкуство на самохвалство, разкрасявайки собствените си подвизи до абсурдни размери. И всичко това сред постоянен кикот.
Страк се облегна на стената, скръстил ръце на тила си.
— Празненството сигурно ще започне след около час.
— Само не знам дали ние ще можем да се държим на краката си по това време — подметна Алфрей.
Джъп бе някъде по средата на дълъг и заплетен виц, когато Койла неочаквано го прекъсна.
— Кои са тези?
Трима орки препускаха към тях. На гърба на единия се вееше пурпурна пелерина.
— По дяволите! — изруга Страк и се изправи неуверено на крака. — Крелим.
— Кой? — втренчи поглед в него Койла.
— Това е Крелим. Адютантът на генерала. Ставайте! Надигайте се, мързеливци!
Наложи се обаче да влезе в действие и ботушът му. Орките се изправяха неохотно, като изтупваха прахта от бричовете си.
След като си размениха нехайни поздрави, Крелим премина право към въпроса.
— Заповед от генерал Кустан. Специална задача. Трябва да дойдете с мен. Веднага.
— Ама днес ли? — ококори се Страк. — Необходимо ли е настина…
— Враговете ни не се съобразяват с нашите празници, капитане, и не са ме пратили тук, за да обсъждам този въпрос с вас. — Той се изправи на седлото и ги огледа един по един. — Напъхайте си главите в кофи с вода, ако трябва, но искам да се размърдате час по-скоро!
Роптаейки на висок глас, орките тръгнаха да си събират снаряжението.
Междувременно тълпата продължаваше да расте. Без да продумат, Крелим и помощниците му ги преведоха през площада и се отправиха към шатрата. Отвън имаше голяма група орки, както и отряд на почетната гвардия.
— Брей, имперската гвардия на Дженеста — подсвирна от учудване Алфрей.
Страк кимна, все още опитвайки се да прогони мъглата от главата си.
Слязоха от конете и Крелим нареди на оръженосците да останат отвън. Той въведе вътре Страк, Хаскеер, Алфрей, Джъп и Койла.
В шатрата имаше още часовои — живи и мъртви. Постовите, които трябваше да пазят Бретаг, бяха проснати на земята с прерязани гърла или забити в гърбовете ножове. Кръв имаше чак по стените.
Но това, което ги потресе, бе че от Бретаг нямаше и следа.
Джъп огледа празния трон и обяви:
— Хаскеер, ти май излезе прав. Този е станал и си е тръгнал.
— Но ти няма да можеш да го направиш, ако не си затвориш веднага устата.
Страк им махна да замълчат. Крелим посочи разрязания отвор в дъното на шатрата.
— Ето как са влезли.
— Защо въобще някой ще го взема? — зачуди се Койла. — Искам да кажа — за какво им е притрябвал?
Крелим сви рамене.
— Зная само едно — че празненството скоро трябва да започне и ако се разчуе, че Бретаг е изчезнал, може да има размирици.
— Меко казано — кимна Алфрей.
— Не бива да позволяваме това да се случи — продължи Крелим. — И то точно днес. Ето защо изборът падна на вашия отряд. Ще запазите случилото се в тайна. От вас се иска да откриете Бретаг и да го върнете тук.
— Ами ако не успеем? — попита Страк.
— Заповедта идва право от кралицата.
— С други думи, провалим ли се, по-добре да не се връщаме.
— Ти го каза, капитане.
Страк затвори очи и започна да масажира основата на носа си. После въздъхна и попита:
— Някакви идеи кой може да го е направил?
— Никакви. Но има една възможност. Преди няколко дни из района са се навъртали огньовници. Зърнал ги е драконов патрул вчера следобед на пътя за Хекълой.
— Само с това ли разполагаме?
Крелим кимна.
— Разчитаме на вас. Не се помайвайте повече.
Той се обърна и излезе, следван от помощниците си.
— Уф, проклет да е…
— Млъквай, Хаскеер — предупреди го с леден глас Страк.
— Огньовници? — попита Койла.
— Човешки култ. Поклонници на огъня или нещо подобно.
— Какви са? Унисти? Пантеонисти?
— Нито едните, нито другите.
— Това е магьосническа секта — поясни Алфрей.
— Какво? — подскочи Койла. — Откога хората разбират нещо от магии, че дори повече от нас, орките? Доколкото знам, бива ги само да изяждат магията.
— Може би това, че търсят магията, не означава, че я владеят — подхвърли Джъп. — Сигурно се опитват да опознаят земната енергия като другите древни народи.
— Звучи ми налудничаво — избъбри Хаскеер.
— Че какво чудно? Нали става въпрос за човеци, тъпако.