— Кого наричаш тъпак, боклук недорасъл?
— Достатъчно! — изръмжа Страк. — Никой не знае за какво може да им е притрябвал трупът на Бретаг, а и не е наша работа да гадаем. Най-важното сега е да го върнем на мястото му, инак денят може да свърши зле.
Джъп огледа района около опразнения трон.
— Може би магията ще е ключът към разрешаването на загадката — рече той. — Като например моите ясновидски способности. Те, вярно, са доста отслабнали напоследък, благодарение на тези проклетници — хората. — Той коленичи и вдигна нещо от пода до крака на трона. Беше късче плат. — Това не е от Бретаг. Грубо сукно е, не е от неговите дрехи.
— Може да е на всеки.
— Тъй де. Но не ми прилича и на униформите на пазачите. — Той вдигна глава към Страк. — Е, поне е някаква улика, ако не друго.
— И ще ти стигне ли? — попита го Алфрей. — За твоето ясновидство?
— Че знам ли? — повдигна вежди джуджето. — Напълно възможно. Ти какво смяташ, Страк?
— Ами, ти си следотърсачът. Търси.
Бяха на около десет мили западно от Каменна могила. Все още се виждаха кулите на двореца, но иззад хълмовете вече прозираха и върховете на настъпващите от север ледени планини. Заваля слаб дъжд. Той докара със себе си неприятната миризма на серни изпарения и гнило.
Орките бяха възседнали конете си и гледаха към Джъп, който бе коленичил на земята, заровил пръсти в калта, опитвайки се да напипа някоя от жилите на земната енергия. След известно време той се изправи и взе да се бърше.
— Тук силата е непостоянна. Проклети да са човеците.
— И все пак? — погледна го с надежда Страк.
— И все пак, струва ми се, че са се отправили към Таклакам.
— Доста голям район за претърсване, не смяташ ли? — обади се Койла. — Като се има предвид, че сме само трийсетина.
— Така е — съгласи се Страк. — Значи колкото по-бързо се захванем за тази работа, толкова по-големи са шансовете ни за успех.
Продължиха на запад. От време на време Джъп се обръщаше към своите умения, после продължаваше да настоява, че онези, които така упорито преследваха, са се насочили към вътрешното море.
По някое време изкачиха невисок хълм, от който съгледаха набраздената от вълни морска шир. Над морето се спускаше ниска мъгла. Водата на самия бряг бе покрита с жълтеникава пяна.
— Сега накъде? — попита Алфрей.
— Джъп, имаш ли представа накъде са тръгнали? — попита Страк.
— Тук ми е много трудно да определя. Нали знаеш, че водата заглушава магията.
— Как така? — попита Койла.
— Морето задържа магията по същия начин, по който и горските езера и отдалечените долини. Може би защото там хората не могат да се ровичкат в недрата и да прекъсват енергийните жили.
— Ако магията е повече, тя не усилва ли и ясновидските ти способности?
— Точно в това е проблемът. Сега долавям много повече сигнали. Трудно ми е да ви обясня. Нещо като да си заслепен от светлина.
Страк вече имаше нов план.
— Ще се разделим на две групи и ще обходим района на север и на юг. Аз ще поведа едната група, заедно с Алфрей и Койла. Взимаме половината оръженосци и поемаме на юг. Хаскеер и Джъп, при вас остава другата половина. Ако някой се натъкне на нещо, с което не може да се справи, праща вестоносец до другата група.
Малко след това се разделиха.
Групата на Страк тръгна покрай брега. Джъп и Хаскеер постъпиха по същия начин. Скоро се изгубиха от погледите си. Известно време яздиха мълчаливо, после Койла попита:
— Не е ли рисковано тези двамата да бъдат заедно, капитане?
— Кои?
— Джъп и Хаскеер, разбира се.
— Вярно е, че не хранят пламенна любов помежду си, но когато положението стане напечено, те са преди всичко Върколаци. Пък и не са новоизлюпени, нали? Знаят какво да правят.
— Друг път натъквал ли си се на тези огньовници?
— Аз не. Някои от другите дружини обаче са ги срещали.
— Не са многобройни, но са ужасни фанатици — обади се Алфрей. — А това понякога е далеч по-опасно.
— Какъв е планът, ако ги открием?
Страк я погледна така, сякаш намираше въпроса й за странен.
— Ще ги избием до крак, разбира се. Какво друго?
— Отваряй си очите на четири.
— Ама че тъпо нареждане — озъби се Хаскеер. — Какво си мислиш, че правя?
— Нямам представа — рече джуджето. — Чешеш си оплождащите торбички?
— Слез от коня да ти натикам главата в задника.
— Пак ще е по-добре, отколкото да ти гледам лицето.
— Ако искаш да ти сменя физиономията, само кажи.
— Да бе, по средата на мисията. Много умно, няма що.
— Стотници! — повика ги тихо един оръженосец.