Бретаг се надигаше. Протегна се, малко вдървено, сякаш да размърда старите си кокали. След това се надигна бавно и се изправи в цял ръст. В началото видимо се поклащаше. После пристъпи все така вдървено напред.
Койла с мъка откъсна очи от него и погледна към жреца. Той стоеше като истукан, с побеляло лице. Останалите участници в мелето бяха по-далеч от тях и все още не бяха забелязали какво става.
Трупът ги приближаваше с мрачна решителност, оставяйки след себе си тънки, прашни повлекла. Койла се напрегна, когато той я приближи. Стори й се, че мярна мъждукаща светлинка в кухите му орбити.
Едва сега водачът на сектата се съвзе и вдигна меч да се защити. Ала си личеше, че страхът е сковал тялото му. Трупът се приближи с изненадваща скорост и отби с лекота спускащия се меч. От гърлото на водача се изтръгна писък. Ужасяващ, изпълнен със страх. Човешки.
Към тях се приближиха неколцина от участниците в боя. Койла свали меча си, когато забеляза, че това са Страк и оръженосците му. Оръжията им бяха окървавени.
— Добре се справи — похвали я Страк.
Огънят постепенно загасваше. Подухна вятър и разсея дима. Видяха водача — проснат на земята, с неестествено изкривени крайници. Смъртта бе положила страховития си отпечатък на лицето му. Тя погледна към плоската скала. Трупът на Бретаг лежеше там, в същата поза, в която го бе видяла одеве.
— Какво има? — погледна я учудено Страк.
Тя примигна, помисли за миг, поклати глава и отговори:
— А, нищо. Сигурно е от… пелуцида. Все още ми е мътна главата.
По обратния път яздиха като гонени от триста дяволи. Бяха увили трупа на Бретаг в одеяло и го бяха привързали за един от конете.
До Каменна могила стигнаха за рекордно време. Улиците все тъй бяха изпълнени с тълпи. Централният площад изглеждаше три пъти по-многолюден и продължаваше да се пълни. Пробиха си път през множеството и стигнаха кордон от имперски стражници, които едва задържаха напиращата тълпа пред шатрата.
Появи се адютантът на генерала, който нареди да им сторят път. В шатрата бяха допуснати петимата офицери и двама оръженосци, които мъкнеха вързопа. Поставиха го на пода и развързаха въжетата.
— Вече не вярвах, че ще се справите — призна Крелим. — Бързо, нагласете го на трона. И внимавайте!
Вдигнаха предпазливо трупа и го положиха на трона. Поставиха короната на главата му, положиха ръката му върху дръжката на меча. Койла наблюдаваше всичко това с жив интерес.
— Липсва му един пръст! — възкликна в същия момент Крелим.
— Е, тъй де — въздъхна Страк. — Не е чак толкова зле, като се има предвид какво му готвеха. Покрийте го там… с ръкава.
Хаскеер се подпря изнурено на трона.
— Капитанът е прав, Крелим. Никой няма да забележи подобна дреболия. Бретаг е стара кримка. — Той се приближи до трупа, игнорирайки знаците на останалите да стои настрана. — Няма какво да се плашите. Як е като накисната в пикня драконова кожа. — Той протегна ръка, с очевидното намерение да потупа трупа по рамото.
— Не! — извикаха в един глас всички.
Но беше твърде късно. Юмрукът на Хаскеер тупна по войнишки рамото на Бретаг. Вдигна се прахоляк като от стар килим. Хаскеер се закашля. Ръката на Бретаг се отдели от рамото, увисна за миг на изсъхналите сухожилия, сетне тупна на пода.
— Ах ти, малоумнико! — кресна Джъп.
— Сержант Хаскеер! — ревна Крелим с почервеняло от гняв лице.
Всички останали се надпреварваха да сипят ругатни относно родословното дърво на Хаскеер.
Страк отстъпи незабелязано назад и застана до Койла.
— Преди да попиташ — промърмори тя, — не мога да го закърпя.
Той сви рамене, въздъхна уморено и рече:
— Както и да е. Честит Бретагов ден.