От съседните дюкяни наскачаха хора, вдигна се врява. Някои псуваха калфата, други му викаха да смъкне орела от покрива. След минутка още топлото тяло на птицата глухо падна на улицата…
Две седмици по-късно нейното чучело, приготвено от учителя по естествена история, остана да краси бюфета на градското казино.
Орлицата чака своя другар няколко дни. Тя беше се спасила от бурята, като се завря в една дупка на скалата. Когато орелът не се върна и след десетия ден, тя напусна скалата завинаги.
Изостреният жълтеникав варовик остана да стърчи самичък. Само облаците минаваха край него и всред околната тишина той изглеждаше като грамаден развален зъб, престарял и никому ненужен.