— И децата й били ли са религиозни, или не? А играели ли са шах? — Какво е модификация на генетичния набор сигурно щях да разбера по-късно.
— Някои са били религиозни, някои — не толкова. А за игране на шах няма записани данни — сигурно не са били големи шахматисти. — Майката ме изгледа и пак се усмихна.
— Защо се смеете, де?
— За да получат достъп до апаратура за правене на модификатора, онези юнаци казали на учителите си, че ще правят експеримент. И знаеш ли как го нарекли?
— Не…?
— „Хитър Петър“.
— Ахаааа! Разбрах! А само Петровците ли стават такива, или всички? А Петранките?
— Господи, какво ни чака! — промърмори таткото. — Не виждам из историята данни за умения на шах. Нито за ейдетично мислене, нито за…
— Василе, в тая история с генетичните ремодификации може да е станало всичко. След като го изтеглим, ще видим каква е работата.
— Ако и тогава. Генетиката на Ортодокс е такава каша, че…
— Пускай заявката, че скоро ще съмне. Ние как да е, а децата трябва да спят.
— Децата колко пъти не са спали, едно заради друго — изгледа ме таткото и, за мое учудване, се усмихна.
— Благодарение на третото. Хайде.
Таткото май се обиди малко:
— Пускам. Дано да отговорят бързо, че вампирясахме… Петърчо, къде побягна? Пошегувах се, върни се!
Надникнах през вратата на килията вътре — Христина и майка й се смееха. Зъбите им си бяха нормални — сигурно таткото наистина се беше пошегувал. Влязох обратно, като за всеки случай ги заобиколих по-отдалече. Уж само образ, ама де да знаеш…
— Кой да отговори? И какво?
— Не става просто така. Трябва да получим одобрение откъде ли не.
— А откъде трябва? Или откъде не трябва?
— Първо, трябва Съветът да одобри нещата. По принцип вече е, само че трябва да има формално разрешение, а то се дава след получаването на резултатите. След това трябва да дадат разрешение вашите, и Отговорникът на вашия свят. След това трябва да го одобри Отговорникът на Възела, и тогава.
— Това колко дни са? И какъв е този отговорник на нашия свят, нали в него само аз знам за вас? И как ще разрешат мама и тате, слад като не можете да им кажете за вас? Ще се появите като самодиви ли? И като караконджол? И ще им искате разрешение да ме осиновите?
— Два-три часа са. Колкото до вашия свят, в него има Отговорник, който знае за нас, и за останалите светове. Той си и намира начин как да пита майка ти и баща ти, или настойника ти в манастира, когото реши, че трябва. А Отговорникът на Възела е Аугментиран, той дава отговор веднага след като другите дадат.
— А какво ще стане, като намерят на сутринта килията ми празна? Не е хубаво така.
— Христина още ли не те е научила колко весело е да се правят пакости? — усмихна се майка й.
— Още не съм, но ще се постарая — обади се Христина. — Нали така казват примерните деца?
Някъде тихичко изцвърча щурче, и тримата пак се обърнаха към масичката с кутиите.
— Я виж ти! Като че ли всички са ни чакали специално — промърмори таткото. — Дали Отговорникът им не познава Петърчо, та се е разбързал така?… Добре, да тръгваме.
— 2 —
ЕДИН НОВ СВЯТ
— Къде ще вървим?
— Отзад, при свинарника. Там манастирската ограда е лесна за прескачане отвътре.
— А ако ме видят?
Таткото затрака бързо по дъската си.
— Така как изглеждаш?
Огледах се бързо — изненада! Все едно ме нямаше. Виждах пода под мен, но себе си — не.
— Де да знам.
— Как де да знаеш? — изгледа ме той. — Не виждаш ли?
— Там е работата. Като не се виждам, откъде да знам как изглеждам?
— Не гледаш където трябва — прихна Христина. — Я се обърни!
Замалко пак да кажа на глас, че това е само образ. На сламеника спеше хлапето, което бях видял в огледалото в стаята й. В първия момент чак ми се прииска да го пипна, за да видя дали не е истинско. Ама наистина съм глупчо!
— Какво ще стане, ако дойде примерно брат Иларион и се опита да ме събуди?
— Предполагам, че ще се откаже бързо. И че няма да пробва пак скоро — отговори невъзмутимо таткото.
— А… Има ли как да се направи така, че като почне да ме буди, да е със сигурност откъм вратата, а не откъм прозорчето? То е малко, де, ама предишния път вратата му се опря, та не знам… Тук е високо…