Още от дете всеки на Академия научава, че дребната фирма е хубаво нещо, но голямата е зъл враг на Истинската Наука, и следва да бъде жестоко дискриминирана. Всички, които работят в държавния и научен апарат, знаят, че силни големи фирми биха променили сегашната икономическа структура рязко, и че тогава те ще загубят благите си, мързеливи или пък щастливо творчески работи, и ще трябва да работят здраво за хляба. Затова и всяка по-просперираща фирма бива следена и топена от хиляди хора, и тормозена и подрязвана от всеки овластен — а овластени в това на Академия има предостатъчно.
Официално светът съществува, за да твори наука. Повече от половината работещо население е ангажирано с „научна дейност“; към нея обаче се води и бюрокрацията и администрацията на света, в които са към една четвърт от „учените“. Останалите работят в икономиката, и реално издържат света с труда си. Научната част се издържа от данъците, и отчасти от какъвто доход може да се получи срещу продажба на други светове на каквото ценно случайно измислят учените (бизнесът на Академия, като куцо признание за приноса му, ползва всяко тамошно научно откритие безплатно). Целта е доходът от продажба на научен продукт да стане един ден основен за Академия като свят; този ден обаче май не се задава да е съвсем скоро.
Антагонизъм между „учени“ и „бизнес“ съществува, но не е особено силен. Случайно или не, данъчното облагане е нагласено така, че заплатите в бизнеса са по-добри от тези в науката, но не с твърде много. Така има място и за работливите, които търсят добър стандарт, и за по-мързеливите или творчески души, които са съгласни на не най-богато съществуване. (Всъщност, на Академия дори Научният съвет не живее тузарски като ръководствата на някои други светове — определено са богати хора, но и те подлежат на данъчно облагане…) Реално с най-ниските заплати на света се живее бедно, но все пак не гладно, а с най-високите — охолно, но не свръхбогато. Разликата е сериозна, но не драстична; просяци или мизерстващи на Академия няма, но и милионери на практика също; мултимилионери и милиардери надали са възможни.
Количеството произвеждана наука не е малко, но качеството й най-често е смехотворно. Въпреки това, на единица население Академия произвежда не по-малко свястна и истинска наука от другите пред-Разделенски светове, и има постижения, достойни и за пост-Разделенските. Точно същото важи за изкуството й. Светът би могъл да си подсигури и по-добри доходи от продажба на наука и изкуство, ако не беше „солидарността“ на неговите учени с колегите им от други светове — бъде ли открито нещо ценно на Академия, най-много до година всички учени на Възела получават достъп до него, и светът получава пари само ако нещото се използва масово от платежоспособен свят или икономическа единица.
Това обаче води и до обратния поток — открие ли се някъде нещо, което да е посилно за разбиране от учените на Академия, най-често те го докопват по колегиална линия. От това „изтичане“ успяват да се опазят само твърде затворени и строги светове. Не е ясно дали покрай него Академия не печели повече, отколкото губи — дори ако там започне масово прилагане на чужда технология, най-често собственикът й махва с ръка и се примирява. Академия не е богат свят, а на босия цървулите няма как да вземеш. А когато босият е мързеливичък, но душа човек, и неведнъж си е делил залъка с теб безплатно, и не върви. По този начин Академия всъщност се оказва място за нелегална размяна и разпространение на технологии, подобно на пиратските сайтове за обмяна на файлове от началото на 21 век. Само дето не печели от това почти нищо, ако не броим деликатното внимание на научните разузнавания на доста други светове или големи корпорации.
Население
Първоначално проектът е привлякъл предимно хора от личния състав на БАН, и техни познати, заедно със семействата им. При Преселението групата е била от около петдесет хиляди души. Дълго време обаче раждаемостта е била много ниска, поради ниския жизнен стандарт, и това с времето се е превърнало в културологична особеност — населението се увеличава доста бавно. За растежа му е спомогнала внимателната асимилация на хора отвън. Академия приема заселници, стига да се занимават с наука. При хуманитарни кризи на други светове също могат да бъдат одобрени за приемане групи хора — така например сравнително скоро след Преселението са били приети около три хиляди преселници от Джунгла, преследвани там поради расови причини. Понякога на Академия попадат изгнаници от светове с милитаристичен или фундаменталистки уклон.