За нещастие активиращото приспособление бе в единия от трите пръстена, които бе оставил в двореца. Хедрок не можа да сдържи гримасата на раздразнение, докато се отправяше от аеромобила към най-близкия асансьор, заобиколен от охраната си. Беше изразходвал доста време в обмисляне колко пръстена да носи и бе стигнал до извода, че му е достатъчен само бойният, за да не създава предпоставки в нечии глави да се появи подозрението, че носи удивителните тайни оръжия на Магазините. Наистина имаше и други пръстени, разпределени в различни помещения на хотела, но беше доста съмнително дали на човек, ескортиран от двайсетина пазачи в крилото на хотела, където се разполага щабквартирата на Оръжейните магазини в Имперския град, ще бъде дадена възможността да се отбива, където пожелае.
Мислите му бяха прекъснати от спирането на асансьора. Спътниците му го изтикаха с телата си в широкия коридор до врата, на която със светещи букви беше изписано:
Хедрок знаеше, че надписът е само наполовина фалшив. Гигантският минен тръст бе действително съществуваща фирма, която развиваше широкомащабен бизнес в сферите на металодобива и производството. Но едновременно с това бе и дъщерна компания на Оръжейните магазини, стояща настрана от техните цели и интереси, освен в случаи като този, когато офисите й биваха използвани като паравани, зад които Магазините спокойно разгръщаха своята дейност.
Хедрок влезе в помещенията на Управлението точно когато един висок фин мъж на средна възраст излизаше през непрозрачна врата, намираща се на няколко метра от тях по коридора. Мъжът едва доловимо се поколеба, но после взе решение, приближи се и с приветлива усмивка запита:
— Е, господин Хедрок, как е императрицата?
Хедрок се усмихна насила. Не бе пропуснал да забележи моментното колебание у великия И-човек.
— С удоволствие мога да съобщя, че е в отлично здраве, господин Гониш — отговори той.
Едуард Гониш се засмя с богат на оттенъци смях.
— Знаеш ли, има хиляди хора, които винаги се натъжават, когато чуят това. Точно в този момент например Съветът се опитва да използва интуитивните ми способности, за да разкрие тайната на императрицата. Сега проучвам ПП-диаграмите на известни и потенциално велики люде. Признавам, че това е жалка информация, върху която да се работи, още повече, че представлява само десет процента от онова, което ми трябва. На всичко отгоре съм стигнал само до буквата „М“, но все пак мога да направя предварително заключение. Ако изобщо става дума за изобретение, аз бих казал, че то е свързано с междузвездните пътешествия. Но този резултат не е напълно интуитивен.
Хедрок смръщи вежди:
— Междузвездни пътешествия. Тя би се противопоставила на това… — Той млъкна и след миг възбудено продължи: — Точно така. Бързо: кой е откривателят?
Гониш отново се засмя:
— Е, не припирай чак толкова. Трябва да прегледам всички данни. Но съм спрял вниманието си на един учен на име Дърд Кершоу, щом толкова те интересува.
Развеселеността в погледа му постепенно се стопи. И-човекът сега смръщено изгледа Хедрок, поколеба се и после с безпокойство попита:
— Какво става, Хедрок? Какво си направил?
В същия момент тайният полицейски офицер Пелди бързо пристъпи напред и се намеси:
— Господин Гониш, задържаният не може да…
И-човекът обърна надменното си лице към младия мъж и нареди:
— Замълчете! Отдалечете се на достатъчно разстояние. Желая да разговарям с господин Хедрок, без да ме подслушват.
Пелди се поклони.
— Извинете, сър. За миг забравих кой съм.
И се отдръпна, изтегляйки хората си. Настъпи суматоха, разнесоха се приглушени въпроси. В течение на близо минута обаче Хедрок остана насаме с И-човека, постепенно овладявайки изненадата си от осъзнатото. „Задържания!“ Подозираше това, поне в известна степен, но все пак подсъзнателно бе предпочел да гледа на себе си само като на заподозрян и се бе надявал, че ако се престори достатъчно убедително, водачите на Оръжейните магазини могат да решат, че не си струва да настояват на своята гледна точка.