В действителност тази фаза отдавна беше подмината, ако изобщо някога бе съществувала. Подозрението вече бе извън най-вътрешния кръг на Съвета. Определено можеше да се каже, че песъчинките на часовника му доизтичаха. В този миг Гониш заговори скорострелно:
— Най-лошото е, че отказаха да се вслушат в думите ми, когато предложих да оставят цялата тази история на мен в качеството ми на И-човек. Това наистина е неприятно. Ти би ли ми дал някаква идея?
Хедрок поклати глава:
— Всичко, което знам със сигурност, е, че допреди два часа те се безпокояха, че мога да бъда убит от императрицата. Изпратиха спасителен отряд, но почти веднага се разбра, че съм под арест.
— Би било хубаво, ако можеш да отвлечеш вниманието им поне за известно време — каза замислено Гониш. — Не знам достатъчно за индивидуалните психологически особености на съветниците, нито за конкретното обвинение, за да предложа интуитивното си мнение, но ако съумееш да превърнеш процеса срещу теб в борба на веществени доказателства, това вече би било частична победа. Във всеки случай, не приемай техните решения като че ли са от самия Бог.
И си тръгна намръщен. Веднага дойде Пелди.
— Насам, ако обичате — каза младият мъж. — Съветът ще ви приеме веднага.
— Какво? — изненада се Хедрок. Топлината от приятелския разговор с И-човека бързо се разсейваше. — Искаш да кажеш, че Съветът се е събрал?
Както можеше и да се очаква, отговор не последва. И без това остро зададеният въпрос бе чисто риторичен. Изправил глава, Хедрок последва тайния полицай през вратата, зад която се намираше залата на Съвета.
Насядалите край дългата маса мъже повдигнаха лица и го изгледаха, докато минаваше през прага. После вратата се затвори зад гърба му с леко щракване и той се отправи към масата. Спомни си за открилата се преди две години възможност да се кандидатира за едно от местата в Съвета и с изненада осъзна, че няма отговор защо се бе въздържал да го направи. Съветниците бяха с големи разлики във възрастта — като се започне от трийсет и шестгодишния гений Ансил Неър и се стигне до побелелия Бейд Робъртс. Видя, че сред тях има и непознати лица. Преброи ги, все още замислен за съвета на И-човека „… превърни процеса в борба на веществени доказателства“, който практически се свеждаше до това да ги извади от самодоволното им спокойствие. И завърши преброяването с изненада: трийсет! Беше се събрал пълният Съвет на Оръжейниците. Какво ли бяха изровили срещу него, за да се съберат в пълен състав? Представи си всички тези висши сановници от близо и далеч, чак от Марс и Венера, от спътниците, водили такава борба за правото да имат свой представител, да влизат в кабинките на местните резонансни телетранспортьори, за да се появят само миг по-късно тук.
И всичко това заради него. Осъзнаването на този факт бе достатъчно да го сепне. И едновременно с това да го успокои. Гордо изправен, съзнавайки отлично впечатлението, което създаваха лъвската му грива и безспорно изпълненият му с финес и благородство външен вид, мислейки за поколенията хора, точно като тези пред него, които бяха живели и умирали, и пак живели и отново умирали, и умирали, и пак, и пак… откакто той самият се бе родил, Хедрок звънко попита:
— Какво е обвинението?
Вложи в думите цялата респектираща мощ на тренирания си глас и огромния си опит в общуването с всички възможни разновидности и групи човешки същества.
Трите думи прокънтяха като нещо много повече от обикновен въпрос. Това бе израз на неговата решимост, квинтесенция на неговата воля и на чувството му за превъзходство. И в тях прозвуча недвусмислена смъртна заплаха. Тези думи показваха, че той напълно осъзнава с какво може да завърши идването му тук. Самото изречение бе съставено така, че да му даде възможност да се възползва от старата истина, която отдавна бе разбрал — напълно естественото нежелание на високоинтелигентните хора да унищожат някой по-умен от тях. Защото хората пред него безспорно бяха високоинтелигентни. А кой друг във вселената би могъл да действа, чувства и мисли по начин по-висш от онзи, на който бе способен Хедрок — единственият безсмъртен представител на гордата човешка раса?
Съветниците неспокойно се размърдаха. Чу се как преместват крака под огледално блестящия плот на масата. Неколцина въпросително се спогледаха. Накрая Питър Кадрон се изправи: