— Нали разбирате, господа, какъв е случаят? Имаме работа с човек, чиито родители са починали, който няма живи роднини, който само преди няколко години — след като цялото му семейство е измряло — е станал член на организацията на Оръжейните магазини по обичайния начин и благодарение на талантите си, смятани за необикновени дори по времето, когато не сме подозирали колко много неща за себе си пази той в тайна от нас, бързо се е издигнал до пост на високо доверие. След което успя да ни убеди да подкрепим настоящата му авантюра. А ние се съгласихме да го сторим, обезпокоени от възможността императрицата да ни навреди по някакъв начин, ако не я държим под око по-стриктно, отколкото досега. Един от най-съществените фактори, които не бива да игнорираме, е колко малко вероятно е да се намери в огромната ни организация, с десетките й хиляди способни членове, друг човек, достоен да задържи интереса на императрица Инелда в продължение на шест дълги месеца.
— И който — намеси се Хедрок, — дори в настоящия критичен момент е само временно изваден от най-близкото й обкръжение. — Подир което завърши язвително: — Никой от вас не се поинтересува, но точно това е резултатът от днешните дворцови вълнения. И ако ми позволите, ще уточня, че става дума за срок от два месеца.
Питър Кадрон учтиво се поклони, след което се обърна към смълчаните мъже край масата:
— Не забравяйте за това, докато разпитвам господин Хедрок за неговото образование. — После заби сивите си очи в Хедрок и каза: — Е?
— Майка ми — започна Хедрок — беше университетски преподавател. Обучаваше ме вкъщи. Както ви е добре известно, това е обичайна практика сред по-заможните от стотици години, с изискването от време на време да се полагат периодични изпити. Ще намерите необходимите документи заедно с молбата ми за встъпване в членство.
На лицето на Кадрон отново изплува мрачната усмивка:
— Семейство на хартия, образование — също на хартия, едно цяло житие, което може да бъде проверено само по документи.
Нещата започваха да вървят на зле. Не му беше необходимо да поглежда лицата на съветниците, за да разбере колко зле. Всъщност ставащото бе неизбежно. За него би било чисто самоубийство да разчита в момент на криза самоличността му да бъде удостоверена от жив свидетел. Хората, колкото и големи приятели да са, колкото и добре да им е платено, могат да бъдат накарани да кажат истината. Но никой никога не би могъл да направи нещо повече, освен това да се усъмни в надлежно издаден документ Хедрок отказваше да повярва, че тези хора имат макар и най-смътна представа каква е истината.
— Почакайте! — каза той. — Какво се опитвате да докажете? Ако не съм Робърт Хедрок, кой съм тогава?
Изпита моментно удовлетворение от озадачеността върху лицето на Кадрон.
— Точно това се опитваме да разберем — избърбори той накрая. — Но нека задам още един въпрос… След сватбата на родителите ви майка ви продължила ли е да поддържа връзки с приятелите си от университета или с някои колеги?
Хедрок се поколеба, но без да отмества поглед от святкащите очи на съветника.
— Колко подозрително според вас, нали, господин Кадрон? — произнесе той накрая с твърд глас. — Но вие сте прав. Живеехме под наем. Работата на баща ми налагаше да се местим през няколко месеца. Съмнявам се, че вече ще намерите някой, който да си спомня за тях или за мен. Бих казал, че живеехме в сянка.
Това беше ловък психологически ход — да произнесе обвинението сам, — но Хедрок мрачно се поусмихна като чу надигащата се вълна от реплики. И в следващия миг осъзна, че Кадрон пак говори.
— … разбираме, господин Хедрок, че това не са улики, но ние не ги и представяме като такива. Знаете, че при Оръжейните магазини няма съдебни процеси в истинския смисъл на думата. При тях има преценки. И единственият валиден критерий винаги е бил един и същ: не доказателство във вина, а съмнение в невинност. Ако не бяхте се изкачили на толкова висок пост в йерархията, наказанието щеше да е много просто: щяхте да бъдете въведен принудително в състояние на амнезия с последващо освобождаване от служба. Но вие знаете прекалено много за нас, затова наказанието трябва да бъде още по-сурово. Разбирате, че в нашето положение просто нямаме друг избор. За наше щастие ние разполагаме с нещо повече от подозрения. Може би ще пожелаете да добавите нещо към онова, което вече казахте?