Пренесе се в един от тайните си апартаменти в Имперския град и бърза справка с часовника му показа, че са изминали само десет минути, откакто бе избягал от заседателната зала в „Роял Ганиел“. Едва ли всичките десетки хиляди членове на Оръжейните магазини вече бяха информирани, че той трябва да бъде смятан за предател. Хедрок седна пред апарата за свръзка и набра номера на Информационния център на Магазините.
— Тук е Хедрок — каза той, когато операторката се обади. — Трябва ми адресът на Дърд Кершоу.
— Да, господин Хедрок. — Отговорът бе бърз и вежлив, без никакъв намек, че името му е станало анатема за Магазините. След малка пауза се чу очакваното леко щракване.
Разнесе се глас на друга жена:
— Разполагам с досието на господин Кершоу. Да ви го изпратя ли или ще пожелаете да ви го прочета?
— Вдигнете го — нареди Хедрок. — Ще си копирам онова, което ми е нужно.
Досието се появи на екрана пред него. Той откри с поглед последния адрес на Кершоу: „Трелис Майнър Билдинг 1874“. Останалата част от страницата бе запълнена с предишните адреси на Кершоу, информация за неговото месторождение, родителите му и обучението, което бе получил в детските си години.
В долния десен ъгъл имаше златна звезда. Това бе знак за заслуги, използван от Оръжейните магазини, и показваше, че Кершоу е считан от учените на Магазините за един от двамата или най-много тримата най-велики физици.
— Добре — каза Хедрок, — сега следващата страница. Страница втора подхващаше историята на живота на Кершоу от мястото, където бе свършила страница първа. Образование през юношеските години, колеж, изпити за оценка на личностните характеристики и интелектуалното ниво, първи научни постижения и накрая списък на научните му открития и изобретения.
Хедрок не се задържа върху списъка. Можеше да провери подробностите и по-късно. Сега трябваше да се възползва от това, че бе научил името на Кершоу от И-човека Едуард Гониш, а това бе късмет, който не биваше да се пропилява с мудни действия. Случайният характер на срещата им го караше да вярва, че разполага с информация, по която засега не работи никой. Вярно, че Гониш не смяташе интуитивната си оценка за Кершоу и междузвездните пътешествия за окончателна. Но думите му бяха достатъчно солидно основание за действие. Именно заради това Робърт Хедрок бе готов да посвети час, дори цял ден от времето си, в търсене на повече информация, преди Магазините да му попречат.
— Обърнете на последната страница — каза той бързо.
След малко се появи и тя. Хедрок плъзна поглед по списъка имена от дясната страна. Това бяха хората, които последни бяха правили справки с досието. Бяха само двама: Едуард Гониш и под него — Дан Нийлан. Той изгледа второто име с присвити очи и само фактът, че сетивата му бяха особено изострени, му помогна да забележи нещо, което при нормални обстоятелства би пропуснал. Зад името на Гониш имаше малък символ. Той означаваше, че И-човекът е поискал досието, което след това е било върнато на мястото му. Но след името на Нийлан нямаше подобен символ. Хедрок бързо попита:
— Кога е чел това досие Нийлан и кой е той?
Момичето от другата страна спокойно отговори:
— Господин Нийлан в момента е на линия, сър. Когато поискахте това досие, ние го изтеглихме от онази секция и го прехвърлихме тук. Задръжте така за момент, моля. Ще ви свържа с другата операторка.
Тя заговори с някой, когото Хедрок не можеше да види, а и гласът й не се разбираше. За кратко настъпи тишина и после на екрана се появи лицето на ново момиче. То кимна, когато разбра какво го интересува и обясни:
— Господин Нийлан в момента чака в Оръжейния магазин на „Линууд Авеню“. Първото му запитване беше за неговия брат Джил Нийлан, изчезнал преди година. Когато разбра, че последният известен адрес е същият като на Дърд Кершоу, той поиска информация за Кершоу. Бяхме започнали да търсим тази информация, когато се обадихте и вие, а вашият приоритет е по-висок.
— Значи Нийлан чака в магазина на „Линууд“?
— Да.
— Задръжте го там, докато успея да се добера до него — нареди Хедрок. — Понеже нямам телепортатор под ръка, ще ми трябват около петнайсет минути.
— Ще го накараме да почака, докато му доставим досието — отговори момичето.
— Благодаря. — И Хедрок прекъсна връзката.
С известно съжаление, но без да се бави, той съблече „работния“ си костюм. Върна се заедно с него през телепортатора в лабораторията и оттам в апартамента. Облече се в нормални дрехи и се отправи към покрива на блока, където държеше в хангар частния си аеромобил.