Той затвори очи и си наложи да се отпусне, изгонвайки от съзнанието си всякакви следи от напрежението на последните часове. След малко отново опита.
Тя леко се отвори, подобно на цвете, разгръщащо венчелистчетата си. Пръстите му не усетиха никаква съпротива, сякаш под тях имаше нещо нематериално, а когато пристъпи вътре, вратата безшумно се затвори зад гърба му и въздушната струя едва доловимо го подтласна напред.
Хедрок мина през малкото антре се озова в голямо помещение.
5.
Беше тихо. Не се чуваше нито звук от забързания ден навън. Очите му бързо се адаптираха към мекото осветление, което идваше като отразено от стените и тавана. Той бързо се огледа и първото му впечатление бе, че в тази стая няма никой друг. Това го накара да се напрегне, защото можеше да означава само, че не бяха успели да задържат Нийлан.
А може би очакваното предупреждение се бе получило и това бе клопка.
Хедрок въздъхна и се отпусна. Ако беше клопка, шансовете му за измъкване зависеха от това, колко души са решили да пожертват. Защото те знаеха, че няма да се предаде без бой. От друга страна, ако не бе клопка, нямаше от какво да се безпокои.
Реши да не те тревожи, поне засега.
Погледна с любопитство щандовете, подредени покрай стените и грижливо аранжирани в средата. Бяха поне дузина и всички излъчваха меко сияние. Хедрок пристъпи към най-близкия до вратата и спря поглед на четирите карабини, поставени вътре. Дори самата гледка го изпълваше с възбуда. Беше взел сериозно участие в разработването на тези сложни енергийни оръжия, но при него познаването им отблизо в никакъв случай не означаваше пренебрежително отношение към тях.
Много от оръжията все още носеха старите си имена. Но независимо дали биваха наричани „оръжия“, „револвери“ или „карабини“ приликата свършваше с това. Защото въпросните „оръжия“ не изстрелваха куршуми, а освобождаваха енергия, при това под най-разнообразни форми и в най-различни количества. Някои от тях можеха да убият или унищожат дори от хиляда километра разстояние, ако се наложеше, но всички се подчиняваха на все същия принцип, който управляваше и външната врата на всеки оръжеен магазин. Точно както тя отказваше да се отвори пред полицейски офицер, имперски войник или човек, враждебно настроен към Магазините, така и тези оръжия бяха настроени да стрелят единствено при самозащита или срещу определени животни по време на ловния сезон.
Имаха и още някои специални качества, особено по отношение на защитата и скоростта на стреляне.
Хедрок мина покрай щандовете и видя, че не е сам: в другия край на стаята седеше висок мъж, почти скрит зад последния щанд. Предположи, че това е Нийлан, но преди да отиде и да му се представи, вратата към вътрешността на магазина се отвори и на прага се появи възрастен як мъж, който пристъпи напред и каза:
— Извинете ме, господин Хедрок. Разбрах, че външната врата се отваря и се досетих, че може да сте вие, но бях започнал нещо, което просто не можех да оставя веднага.
Все още се отнасяха към него като към висша персона на Оръжейните магазини. Хедрок остро погледна продавача и прецени, че не е информиран за отнемането на привилегиите на Робърт Хедрок. Продавачът извиси глас:
— Господин Нийлан! Това е джентълменът, за когото ви споменах.
Непознатият се изправи, а Хедрок и служителят на Магазините се приближиха към него.
— Позволих си преди няколко минути да информирам господин Нийлан, че сте на път за насам — обясни продавачът. — Той се обърна към посетителя: — Господин Нийлан, запознайте се с Робърт Хедрок, висш служител на Оръжейните магазини.
Ръкуваха се и Нийлан внимателно, но и твърдо го огледа с черните си очи. Лицето му беше с тъмен тен и Хедрок се досети, че мъжът пред него скоро е пътувал до планети, на които е бил изложен на директните слънчеви лъчи.
Започваше да съжалява, че не бе имал възможност да научи повече за Дан Нийлан и изчезналия му брат. Това нямаше как да се поправи, така че важното сега бе да го заведе на някое място, където да поговорят в безопасност. Но преди да предложи това, продавачът се обади пак:
— Господин Хедрок, в момента получаваме пощата на господин Нийлан от пощенския му адрес на Марс. Така че ще разполагате с предостатъчно време да си поговорите.
Хедрок не възрази. Досети се, че в случилото се има пръст и самият той. Момичетата от Информационния център бяха намерили елегантно решение на проблема как да задържат Нийлан в магазина до неговото пристигане. Бяха предложили да прехвърлят тук пощата му от Марс с помощта на трансмитера на Магазините.