И в това нямаше нищо особено: беше им поставена най-обикновена задача и те се бяха справили с нея. Все още не бе изключено да примами Нийлан извън магазина поне за кратко. Но устните на мъжа бяха упорито стиснати, а присвитите му очи издаваха, че това е човек, всеки момент очакващ да бъде измамен по някакъв начин. Хедрок познаваше добре този тип хора и знаеше, че не е разумно да бъдат подлагани на натиск. Предложението да излязат можеше да изчака, но това не пречеше на Хедрок да покаже по някакъв начин, че не разполага с много време. Затова се обърна към продавача:
— Става въпрос за изключително важни дела, така че надявам се да не сметнете за проява на невежливост от моя страна, ако веднага пристъпя към същността.
Възрастният мъж се поусмихна:
— Оставям ви насаме — каза той и се оттегли в помещението, откъдето беше излязъл.
Хедрок придърпа един стол, направи знак и на Нийлан да седне и веднага започна:
— Ще бъда напълно откровен с вас, господин Нийлан. Оръжейните магазини имат основания да смятат, че Дърд Кершоу и вашият брат са изобретили двигател за междузвездни полети. Има индикации, даващи основание да се мисли, че императрицата на Ишер ще бъде твърдо настроена срещу идеята това откритие да стане публично достояние. Което автоматично поставя Кершоу и вашия брат под сериозна заплаха да бъдат убити или поне надеждно изолирани. Жизненоважно е да се разбере къде монтират този двигател и какво точно им се е случило. — Той завърши, снишавайки глас: — Надявам се, че ще ми кажете онова, което ви е известно.
Но Нийлан поклати глава. Усмивката му беше иронична и почти мрачна.
— Брат ми не е застрашен да бъде убит.
— Значи знаете къде се намира? — въздъхна облекчено Хедрок.
Нийлан се поколеба и когато заговори накрая, Хедрок имаше чувството, че не изрича онези думи, които бе възнамерявал да каже.
— Какво искате от мен? — попита Нийлан.
— Ами нека започнем с това кой сте вие всъщност.
Изопнатите черти на решителното лице малко се отпуснаха.
— Казвам се Даниел Нийлан. Аз съм близнак на Джилбърт Нийлан. Родени сме в Лейксайд… Това ли ви интересува?
Хедрок се усмихна с най-приятелската си усмивка.
— По-скоро ме интересува какво е станало по-нататък. Защото изразът на лицето ви ми подсказва, че оттогава са се случили много неща.
— Технически погледнато — продължи Нийлан, — в момента съм метеорен миньор. През последните десет години кракът ми не е стъпвал на Земята. Повечето от това време прекарах на Марс като хазартен играч. Преди две години спечелих на хазарт цял астероид от един пияница на име Керю. Опростих му половината от съжаление и така станахме партньори. Астероидът е пет километра в диаметър и практически е буца „тежък“ берилий. На хартия струваме милиарди кредити, но ни трябват поне още две години подготвителна работа, преди да започнем да правим пари. Преди около година имах сериозна причина да помисля, че с брат ми се е случило нещо лошо. — Той замълча. На лицето му се изписа странно изражение. — Чували ли сте за експериментите, провеждани от Института по евгеника?
— Разбира се — отговори Хедрок. Наистина започваше да разбира. — Знам, че там вършат забележителна работа, особено по отношение на еднояйчните близнаци.
Нийлан кимна.
— Значи ще е по-лесно да ви обясня какво се случи.
Той отново направи кратка пауза и след това продължи разказа си. Учените ги взели на петгодишна възраст, когато Джилбърт и Даниел Нийлан вече били развили чувство за близост и постепенно засилили тази връзка до степен, докато тя се превърнала в топла жизнена струя, в свят от подсъзнателно споделяни възприятия. Връзката между двамата станала толкова силна, че когато се намирали недалеч един от друг, те можели да обменят мисли с чистота като образа върху домашен терминал.
Тези детски години били изпълнение с щастието от споделянето на най-интимното.
На дванайсетгодишна възраст започнали опитите да ги направят различни, но без да прекъсват тази връзка. Дан бил подложен на истинското въздействие на ишерската цивилизация, подобно на дете, хвърлено в басейна, за да се научи да плува, а Джил бил изолиран и обучението му продължило с пълна сила. През тези години връзката между тях отслабвала. Вече било възможно да скриват мисли един от друг, макар че нищо не им пречело да ги обменят, когато пожелаели. Постепенно в Дан се появило странно чувство като у по-голям брат към по-малкия, докато Джил…