Тук мъжът поспря, погледна Хедрок и отново продължи:
— Мисля, че забелязах неувереността, с която Джил посреща зрелостта, в отношението му към връзките ми с жените. Това го шокираше и аз осъзнах, че имаме проблем. — Той сви рамене. — Никога не е бил поставян въпросът кой от нас ще напусне Земята. В деня на изтичане на договора ни с Института по евгеника аз си купих билет за Марс. Заминах с вярата, че Джил ще намери начин да се справи с истините на живота. Само че… — гласът му за миг заглъхна, — всичко приключи със смъртта му.
— Смъртта му ли? — изненада се Хедрок.
— Да, смъртта му.
— И кога стана това?
— Преди година. Това ме доведе тук, на Земята. Бях на астероида, когато усетих, че той умира.
— Доста време ви е отнело да се върнете — отбеляза Хедрок. И понеже забележката му прозвуча прекалено сухо, побърза да допълни: — Надявам се, че ме разбирате: аз просто се опитвам максимално да изясня нещата.
Нийлан неохотно поясни:
— Събитието ме хвана, когато се намирахме от другата страна на Слънцето, понеже орбиталната скорост на астероида почти съвпада с тази на Земята. Трябваше да мине доста време преди да се озовем в позиция, позволяваща да излетим по орбита, достатъчно проста, за да бъде по възможностите на стария ни кораб. Така че Керю ме остави преди седмица на един от по-евтините северни космодруми и веднага излетя обратно, но се уговорихме след половин година да ме вземе.
Хедрок кимна. Чутото го удовлетворяваше.
— И как точно почувствахте, че брат ви умира? — попита той.
Нийлан се помръдна на стола си. После с известно притеснение обясни, че е усетил болка. Според него Джил умрял в агония, но внезапно, без да очаква смъртта си. Краткото страдание прекосило за миг разделящата ги бездна на космоса и сякаш усукало собствените му нервни окончания. Сетне изчезнал и емоционалният натиск, който през цялото това време, въпреки разстоянието, свидетелствал, че нещо ги свързва.
— И оттогава не съм почувствал нищо — завърши той.
В настъпилото мълчание Хедрок болезнено усещаше как времето му изтича.
През последните няколко минути нуждата да се концентрира върху разказа на Нийлан го бе накарала да забрави колко скъпоценно е то. Сега съзнаваше това с подновена острота. „Върви си! Тръгни веднага!“ — крещеше някакъв вътрешен глас с особена настойчивост и Хедрок просто не смееше да го игнорира. И все пак… той се облегна на стола си и изгледа Нийлан, опитвайки се трезво да го прецени. Искаше да го вземе със себе си, а това означаваше нови трудности. Бързо пресметна нещо наум и поклати глава.
— Просто не мога да разбера как връхната точка на кризисната ситуация е била достигната преди цяла една година.
Погледът на Нийлан изведнъж потъмня.
— Смъртта на един човек рядко води до криза — каза той с посърнал глас. — Ужасно е, че твърдя това във връзка с брат ми, но такава е истината.
— Не — продължи размишленията си Хедрок, — нещо се е случило. Защото и Кершоу липсва.
Без да чака отговор, той се изправи и отиде до пулта за управление, който се намираше на стената отдясно. През всички тези минути не можеше да се отърве от чувството, че войниците на Оръжейните магазини всеки момент могат да нахлуят чрез телепортатора, който бе там. Не можеше да поеме този риск, без да организира отстъплението си.
Застана пред пулта с примигващите му светлинки. Не искаше Нийлан да вижда какво ще направи. Затова бързо активира един от пръстените си и проби с лъча му малка като игла дупчица в деликатната схема на устройството, скрита под панела. Индикаторът веднага изгасна.
Хедрок се извърна с облекчение, но все така концентриран. Постигнатото можеше да бъде оприличено със защита на фланга, нищо повече. Във вътрешните помещения на магазина имаше друг телепортатор и нямаше никакви гаранции, че точно в този момент през него не излизат пълчища войници. А други, кацнали с брониран боен кораб, може би вече се разгръщаха отвън, за да го отрежат от аеромобила му.
Рисковете, които поемаше, ставаха прекалено много. Хедрок се върна при Нийлан и каза:
— Разполагам с адреса на брат ви и бих искал да го проверя веднага. Държа да дойдете с мен. Уверявам ви, че е изключително важно да действаме без никакво забавяне. — Гласът му звучеше крайно сериозно. — Можете да ми разкажете останалата част от историята по пътя, а и обещавам, когато свършим, да ви върна тук, за да си вземете пощата.