Нийлан стана.
— Всъщност то май не остана много за разказване — въздъхна той. — Когато пристигнах в Имперския град, отидох на стария адрес на брат ми и научих там нещо, което…
— Момент — спря го Хедрок, отиде до вратата, водеща към вътрешните помещения, почука и каза: — Вземам господин Нийлан със себе си, но ще го върна за пощата. Благодаря ви за съдействието. — И без да чака отговор, се обърна към Нийлан: — Да вървим.
Отиваха към изхода, когато Хедрок се сети да попита:
— Казахте, че не сте го намерили на адреса, където е бил регистриран?
— Хазайката му ме увери — отговори Нийлан, — че той не само вече не живеел там, ами й разрешил да дава стаята под наем. Идвал по един ден в месеца, както изисква законът, така че съвестта й била чиста.
Вече бяха навън на път към аеромобила. Хедрок съзнаваше, че Нийлан му говори нещо, но беше фокусирал вниманието си към небето. Над тях прелитаха самолети, но никъде не се виждаше издълженият като торпедо силует на боен кораб. Той задържа вратичката на аеромобила си, за да може Нийлан да влезе и се вмъкна след него. Секунда по-късно вече седеше на мястото на пилота. Отново погледна към магазина, вече по-отвисоко, но не видя нищо интересно. Магазинът си стоеше на мястото, магичният му надпис проблясваше под слънцето — символ на свободата, продължаваща вече хилядолетия, странна и нелогична свобода, устояла на най-опасната от всички атаки, които биха могли да бъдат насочени срещу нея: безграничната амбиция на онези, които държат скиптъра на абсолютната власт.
Аеромобилът се издигна във въздуха. Магазинът под тях изглеждаше малък и някак незначителен в зеления си оазис. След малко той се стопи сред джунглата от небостъргачи и административни постройки, които се надигаха от всички страни. Хедрок забеляза, че Нийлан разглежда пулта за управление. Имаше нещо в него, което издаваше експерта по-убедително от всякакви думи. Мъжът прехвана погледа му и проговори:
— Виждам някои нови джаджи тук. Какво е например това? — И той посочи системата от датчици.
Въпросното устройство беше една от тайните разработки на Оръжейните магазини. Не беше чак толкова важно, така че Хедрок бе поел риска да го инсталира на летателен апарат, който по принцип би могъл да попадне в ръцете на хора, настроени враждебно към Магазините. Имперското правителство разполагаше с подобни устройства, макар и с малко по-различна конструкция.
Хедрок контрира въпроса с друг:
— Виждам, че разбирате от машини?
— Завършил съм атомно инженерство — отговори Нийлан. После допълни с лека усмивка: — Институтът по евгеника умее да се отплаща на протежетата си.
Това беше самата истина. До този момент Хедрок бе смятал Нийлан за важна фигура единствено заради информацията, с която може би разполагаше. Беше впечатлен от суровия му характер, но през дългия си живот бе срещал толкова много корави и умни мъже, че бе престанал да отделя това качество като изключително. Но научната степен беше именно такова. Тя променяше нещата. Човек, познаващ изтънко тази материя, особено след като е бил обучаван по изчерпателната методика, възприета от големите университети, такъв човек би могъл сам да си определи цената, стига да пожелаеше да работи за индустрията. Ако някога изнамереха двигателя за междузвездни полети, той щеше да бъде крайно полезен. Следователно трябваше да бъде постепенно „разработен“. Хедрок веднага се хвана на работа: извади от джоба си листа, на който бе написал последния известен адрес на Кершоу, поднесе го на Нийлан, и подхвърли:
— Ето къде отиваме.
Нийлан пое листа и го прочете на глас:
— „Стая 1874, Трелис Майнър Билдинг“… О, Боже!
— Какво има?
— Бях там три пъти — отговори Нийлан. — Намерих адреса на етикет върху куфара на брат ми в пансиона.
За миг Хедрок помисли, че това е краят на цялата му идея. Въпреки моментното объркване обаче мозъкът му веднага напипа слабото място:
— „Три пъти“?
— Това е хотелска стая — поясни Нийлан. — И трите пъти, когато бях там, стаята беше заключена. Интендантът ми каза, че наемът е платен за десет години напред, но и че не е виждал никого след подписването на договора. Което било преди три години.
— Но не сте влизали вътре?
— Не, защото той не ме пускаше, а аз не изпитвах особено желание да се озова в затвора. Освен това не мисля, че бих могъл да вляза, дори да ме оставеше да правя каквото си искам. Ключалката беше защитена.