Хедрок замислено кимна. Нямаше никакво намерение да позволи на някаква ключалка да го спре. Но можеше да разбере какво препятствие са тези устройства дори за най-решително настроения, лишен от съответните инструменти. След това в главата му се появи нова мисъл. Налагаше се някъде по пътя да се отбие и да облече „работния“ костюм. Беше крайно важно да се защити по подобаващ начин, но не смееше да се задържа, защото всяко забавяне даваше на Оръжейните магазини шанс да попаднат на следите му. Накрая прецени, че онзи половин час, който би загубил, за да подсигури безопасността си, може да се окаже критично важен. Дори десетминутен аванс би бил решаващ.
Някои рискове просто трябваше да се поемат.
Стигнаха до стоетажна сграда, на покрива на която светеше надпис „ТРЕЛИС МЕЙДЖЪР БИЛДИНГ“. В първия момент Хедрок не забеляза разликата в името. Летеше на стотина стъпки над грамадната сграда, когато зърна друга, по-ниска — около петдесететажна, — увенчана с островърха кула. По-малкото чудовище бе „Трелис Майнър Билдинг“. Гледката пред очите му извика стар спомен. Сети се за двата астероида Трелис — Мейджър и Майнър, обикалящи един около друг някъде отвъд орбитата на Марс. Бяха разработвани старателно от една и съща компания. А тези две масивни сгради бяха просто страничен продукт на все още несекващия поток суровини от онзи далечен район на Слънчевата система.
Хедрок насочи аеромобила към площадката за кацане на покрива на по-ниската сграда и не след дълго двамата взеха асансьора надолу до 18-и етаж. Беше необходим един-единствен поглед върху вратата на стая 1874, за да може Хедрок да прецени, че тя наистина е добре защитена. Вратата и касата бяха от алуминиева сплав със здравината на стомана. Ключалката беше от електронен тип и на нея имаше надпис: „При опит за разбиване тази ключалка изпраща алармен сигнал в офиса на интенданта на сградата, в полицейския участък и до всички летящи наблизо патрулни самолети“.
Оръжейните магазини бяха разработили десетки електронни устройства за преодоляване на ключалки от този тип. Най-доброто от тях бе и най-простото от всички по замисъл. То залагаше на едно особено свойство на материята и енергията. Ако дадена електрическа верига бъде прекъсната и отново възстановена достатъчно бързо (ставаше дума за скорости, превишаващи тази на светлината), токът в мига преди прекъсването щеше да тече, сякаш такова няма, а в мига след прекъсването щеше да свърже две отдалечени точки в пространството, сякаш между тях няма никакво разстояние. Сложният трансмитер на материя, наричан телепортатор, направил съществуването на Оръжейните магазини възможно, се основаваше тъкмо на това явление.
Хедрок направи знак на Нийлан да се отдръпне и пристъпи към вратата. Този път използва друг активиращ пръстен и оранжевият му пламък присветна, отразявайки се от гладката метална повърхност. След малко светлинката изчезна и той бутна вратата. Тя се отвори с леко изскърцване на отдавна неизползваните панти. Хедрок прекрачи прага и се озова в офис, дълъг шест метра и широк три. В единия му край се виждаше бюро, няколко стола и малък шкаф за документи. В ъгъла до бюрото имаше терминал, чийто екран бе празен и безжизнен.
Стаята бе дотолкова лишена от признаци на обитаемост и очевидно неизползвана, че Хедрок изпита известно неудобство. Неволно се обърна да види Нийлан. Любопитството му бе надделяло, защото той се бе навел над ключалката и внимателно я разглеждаше. После вдигна поглед към Хедрок и удивено поклати глава:
— Как го направи?
Хедрок се досети, че въпросът се отнася до начина, по който бе отворил вратата.
— Съжалявам, това е тайна — усмихна се той. — По-добре влез, не бива да привличаме внимание.
Нийлан чевръсто се изправи, влезе в стаята и затвори вратата.
— Хващай се с бюрото — нареди Хедрок, — а аз ще прегледам шкафа за документи. Колкото по-бързо приключим, толкова по-добре.
Самият той приключи за по-малко от минута. Отделенията на шкафа бяха празни до едно. Той бутна последното на мястото му и се отправи към бюрото. Нийлан тъкмо надничаше в най-долното чекмедже и Хедрок забеляза, че то също е празно. Нийлан затвори вратичката и бавно се изправи.
— Това е — каза той. — Сега какво?
Хедрок не отвърна веднага. Имаше още способи, които можеха да бъдат опитани. Може би щяха да се натъкнат на нови нишки за разплитане от наемния договор. Възможно бе да направят проверка и в комуникационната компания. Оттам можеха да научат с кои номера са били водени разговори от апарата в тази стая. При достатъчно време, Хедрок бе уверен в това, отговорът можеше да се намери.