Психологът в него бе напипал правилната струнка. Мъжът се поотпусна. После леко се усмихна и накрая заговори, полагайки видими, но не съвсем успешни усилия да се държи по-сърдечно. Дори си позволи известна непринуденост:
— Това вече е друг разговор. Надявам се и ти да ме разбереш — мислех, че изобщо няма да влезеш.
— Този кораб ме изненада — призна Хедрок. — Кой би допуснал, че се намира в центъра на града? — Струваше му се, че е важно да подчертае този момент. Трябваше да наблегне колко ново и неочаквано е всичко това за него, което щеше да създаде впечатлението, че не е имал никаква предварителна представа за съществуването на кораба. И продължи в същия дух: — Е, щом взаимно се разбираме, има шанс работата да потръгне. Надявам се, предложението за осемстотин на седмица остава?
Мъжът кимна.
— И докато сме на тази тема, нека бъде ясно, че няма да ти дам възможност да избягаш.
— Какво имате предвид?
Човекът се усмихна саркастично. Беше повече от ясно, че откровено се забавлява. Гласът му бе студен и напълно уверен:
— Ами просто ще живееш на кораба, докато не свършиш работата.
Хедрок не се изненада. И все пак той възрази, защото предполагаше, че от него се очаква точно това.
— Виж какво, нямам нищо против да остана тук, но не ми харесва тона ти. Какво има? Мога да те уверя, че не обичам да си пъхам носа в чужди работи. Но понеже през няколко минути ми изтърсваш по нещо ново… е, тогава имам право да знам за какво все пак става дума.
— Дори не се надявай — предупреди го мъжът.
— Как се казваш? — настоя Хедрок. — Какво чак толкова ще стане, ако ти науча името?
Настъпи тишина. Издълженото лице се смръщи. Накрая човекът сви рамене с безразличие.
— Е, мога да ти го кажа. — И той злорадо възкликна: — В края на краищата, тя го знае. Казвам се Рел Гриър.
Името не говореше нищо на Хедрок с изключение на това, че не беше Дърд Кершоу. А що се отнасяше до изпусната думичка „тя“, Хедрок се досещаше за кого става дума.
— Ела насам! — отсечено нареди Гриър. — Искам да ти дам работни дрехи. Ето тук… — Той, изглежда, забеляза едва доловимото колебание на Хедрок и добави: — Или може би си прекалено свенлив, за да се съблечеш пред други хора.
— Не, не съм свенлив — каза Хедрок, пристъпи напред и взе дрехите, в които трябваше да се преоблече. За миг се зачуди дали да рискува да запази пръстените, или да ги свали. После вдигна поглед и обясни: — Все пак бих искал да разгледам този защитен костюм, преди да му доверя живота си.
— Действай. Ако нещо не е наред, той ще стане погребалният ти костюм.
— Точно така.
Размяната на реплики, колкото и кратка да бе, му донесе важна информация. Беше му достатъчен един поглед върху специалното облекло, за да се увери, че всичко е както трябва. Този вид работно облекло, предназначено за атомните техници, имаше дълга история — ако нещо с него не беше наред, облеклото губеше огледалния си блясък. Това пред него беше съвсем изправно, но подмятането на Гриър подсказваше, че този човек не разбира абсолютно нищо от тия работи. Изводите бяха важни и многозначителни. Докато преглеждаше тъканта на облеклото, за да спечели време, Хедрок трескаво разсъждаваше. Гриър вече бе дал ясно да се разбере, че корабът не може да излети. Ако това бе истина, то можеше да означава, че двигателите са демонтирани. В такъв случай нивото на радиацията в това помещение сигурно бе значително. Понеже предстоеше да вземе важно решение, последният извод се нуждаеше от проверка. Той вдигна поглед и зададе въпроса.
Гриър кимна, но погледът му стана внимателен.
— Да, разглобих ги — потвърди той, — но междувременно реших, че не е моя работа да се занимавам с тях.
Хедрок се направи, че не е разбрал.
— Нещо не схващам. Работата е проста.
— Имам си по-важни занимания — сви рамене Гриър.
— Не съм чувал за колеж, който би дипломирал като специалист по ремонт на атомни двигатели човек, който не може да ги сглоби отново. Къде си учил?
— Защо не облечеш най-после този костюм? — загуби търпение Гриър.
Хедрок бързо се съблече. Не беше удовлетворен от резултатите на опита си да установи колко добър механик е Гриър. Но краткият им разговор му помогна да вземе решение. Ако в двигателния отсек имаше радиация, той не можеше да вземе пръстените със себе си. Антирадиационният костюм бе ефективен само когато в него нямаше метал и макар че вероятно можеше да му се открие шанс да използва пръстените срещу Гриър преди да е възникнала някаква опасност, рискът не си струваше. Налагаше се да изчака.