Тези хора явно смятаха сътрудничеството му за нещо подразбиращо се от само себе си. Хедрок добре съзнаваше, че ако наистина бе обикновен, случайно попаднал в тази ситуация атомен техник, щеше да е онемял от ранга и поста на хората, говорили с него. Но за нещастие на Инелда, тя бе човекът, подпомагащ неговите цели, а не той — нейните.
В този миг осъзна, че от него очакват отговор.
— Нямам въпроси — прошепна той. — Аз съм лоялен поданик на нейно величество. Разбирам всичко.
— Добре. Ако не се обадите утре до единайсет сутринта, ще атакуваме. Надявам се, че ще се окажете достоен за доверието на императрицата.
Чу се щракване. Хедрок също изключи терминала си и отново слезе в ремонтното отделение. Беше разтревожен от дадения му срок. И все пак му се струваше, че ще може да издейства отсрочка от поне час, а защо не и повече.
Взе хапче за ободряване и се залови с двигателите. Малко след полунощ завърши фината настройка на първия, така че вече разполагаше с половината от мощността, необходима му, за да задейства кораб с тези размери. Качи се горе, хапна и пак се захвана за работа.
Докато се трудеше над втория двигател, осъзна, че действа на базата на недоказани предположения. Предполагаше например, че тези двигатели са това, за което ги смята. Така или иначе този кораб, изглежда, беше отишъл до близка звезда и се бе върнал оттам, за да се спусне в тесния като ножница хангар. Но бе факт и че в момента той зависеше от машини, които нямаше как да провери предварително.
Часовете просто летяха. В девет и десет той изведнъж осъзна колко много време е минало. По негова преценка оставаха му около два часа, за да приключи и с втория двигател, което означаваше, че му е необходима някаква отсрочка. Нахрани Гриър, закуси набързо и продължи с втория двигател до единайсет без двайсет.
Плувнал в пот, но все още неприключил, той се обади на Зайдел. Онзи моментално се появи на екрана и беше ясно, че изгаря от нетърпение. Очите му проблеснаха, устните му потрепнаха.
— Да? — излая той.
— Не! — каза Хедрок и бързо заговори: — Гриър току-що се качи в командната зала. Беше до мен цялата сутрин, така че едва сега мога да направя това, което искахте. Не мога да свърша преди дванайсет и половина или дори един часа. Нека бъде един за сигурност. Ще…
Образът на Зайдел избледня и бе сменен от този на императрица Инелда. Зелените й очи бяха леко присвити, но гласът й беше спокоен.
— Приемаме забавянето — каза тя, — но само до дванайсет. Свършете работата, оставете терминала включен, само на глас, разбира се, и извадете от строя тези двигатели!
— Ще се постарая, ваше величество — прошепна Хедрок. Беше спечелил още един час.
Върна се обратно към деликатната задача да извърши фината настройка на атомния двигател. От време на време виждаше отраженията на изпотеното си лице в блестящите метални повърхности на инструментите, които използваше. Усещаше, че е напрегнат, и в никакъв случай не беше уверен, че работата, която върши, има някакъв смисъл. Знаеше, че някъде там високо в небето е изведена в атакуващи позиции правителствената флота. Шансовете Оръжейните магазини да се намесят изненадващо в последния момент с всяка секунда намаляваха. Представи си пристигането на обедната поща в корпорация „Метеорит“. Писмото му до Питър Кадрон с адреса тук щеше да бъде предадено бързо, но Кадрон можеше да е на заседание, можеше да се е прехвърлил с телепортатор на обратната страна на Земята, най-сетне просто можеше в този момент да обядва. Пък и хората невинаги бързат да отворят пощата си, сякаш животът им зависи от това. Следователно имаше известна вероятност съветникът да прочете писмото към един или дори два часа следобед.
В единайсет и трийсет, изморен до мозъка на костите си, Хедрок разбра, че двигателят няма да е готов навреме. Продължи да работи, просто защото звукът на инструментите му щеше да убеди Инелда, че изпълнява добросъвестно заповедта й. Но разбираше, че е дошло времето за вземане на решение. Трябваше да се добере до спасителния модул. Както и да се развиеха нещата, това бе най-добрият му шанс за бягство. А понеже на него също бе монтиран междузвезден двигател, това правеше модула толкова важен, колкото беше и корабът. Успееше ли да се измъкне, хората щяха да имат звездите. В противен случай, ако го сваляха, тогава… но имаше ли смисъл отсега да обмисля последиците от поражението? Или щеше да бъде убит моментално, или щяха да го пленят.