Но как да се добере до модула при този включен терминал? С монтирането на терминала в двигателния отсек той бе успял да създаде илюзията, че може да говори само когато Гриър го няма. Това му бе позволило да забави атаката с цял час. За нещастие искането на Инелда контактът да не бъде прекъсван сега му създаваше неудобства. В момента, в който преустановеше работата си, тишината щеше да събуди подозрението на Инелда и Зайдел. По груба преценка му бяха необходими около пет минути, за да се добере до модула. Прекалено дълго време. Следователно трябваше да предприеме още един опит да я заблуди. Хедрок се поколеба за миг, после пристъпи към терминала и прошепна високо:
— Ваше величество?
— Да?
Отговорът бе толкова бърз, че той си я представи как седи пред цяла редица терминали, контролирайки лично всички аспекти на операцията: хората в бойните кораби, войниците зад мощните оръдия, него самия, дори Зайдел.
— Ваше величество, невъзможно ми е да извадя всички двигатели извън строя в поставения от вас срок. Тук има седемнайсет двигателя, а аз съм свършил каквото трябва само с девет. Ще ми позволите ли да предложа нещо?
— Слушам. — Но тонът й не обещаваше нищо.
— Имам идея да се кача горе и да се опитам да надвия Гриър. Кой знае, може да успея да го изненадам.
— Да. — В гласа й се долавяха неестествени нотки. — Да, пробвай. — Тя се поколеба, после продължи: — Нийлан, мисля, трябва да знаеш, че започвам да те подозирам.
— Не ви разбирам, ваше величество.
Но тя сякаш не го бе чула.
— От вчера следобед се мъчим да установим контакт с Гриър. Досега винаги е отговарял най-много с час закъснение, така че неговото мълчание до момента е най-меко казано крайно съмнително. Още повече, че от негова гледна точка, ние бихме могли да се обадим, за да приемем абсурдните му искания и да се съгласим с нелепите му условия… Нека да го кажа така — продължи тя хладно: — Нещата стигнаха твърде далеч, за да рискуваме в последния момент. Имаш разрешението ни да се качиш и да нападнеш Гриър. Всъщност, аз ти заповядвам да се държиш като войник и да му попречиш с всички сили да излети с кораба. Но за да избегнем неприятностите в случай, че оформящите се съмнения в твоята лоялност имат някакво основание, аз издавам заповед в същия този момент да бъде предприета атаката. Ако си имал някакви свои планове, забрави за тях и се опитай да ни сътрудничиш. Качи се горе, докато атаката се развива, и направи каквото можеш с Гриър. Но повярвай, най-добре ще е да побързаш.
Гласът й постепенно се засилваше и вече беше напълно ясно, че дава заповеди по други терминали. В един момент Хедрок я чу да вика: „Напред!“
Той вече се качваше по стълбичката. Забави се да отвори дебелата антирадиационна врата, после изтича по стъпалата, все още хранейки надеждата, че каквото и да се случи, ще може да излезе над земното ниво, преди някой да съумее да му попречи.
Първият удар го разтресе. Корабът се заклати. Силата надмина всичките му очаквания. Главата му се замая и за един кратък миг помисли, че губи съзнание. Продължи все така устремно нагоре, но в сърцето му се загнезди страхът от поражението. Вторият титаничен удар го отхвърли към стената. Все пак той успя да се справи и продължи да се изкачва, борейки се със страшната умора, опитваща се да го надвие. Попита се дали Инелда съзнава какво прави. Поредица от верижни реакции, всяка от които с продължителност милиони единици… това беше опасно близо до атомна експлозия.
И тогава дойде третият удар. От носа му бликна кръв, тънки струйки потекоха от ушите му. Четвъртият удар — той смътно съзнаваше, че е преполовил пътя до контролната зала — го свали на пода. Той се изтърколи почти половината стълбище надолу. Петият удар го завари съвсем без сили.
Знаеше, че това е поражението, но някак машинално продължаваше да се изкачва и дори се изненада, когато стигна следващото ниво. Шестата невъобразима експлозия го догони в основата на дългото стълбище и го завъртя като лист, подхванат от буря. В същия миг погледът му попадна на голямата масивна входна врата, която се откъсна от пантите си, полетя към него и едва не го събори, преди с грохот да се стовари на пода. Това беше седмият удар.
Той побягна от болката като животно, спусна се с едно ниво и затвори вратата. Остана така, смъртно уморен, облегнат на стената. Някакви викове го извадиха от ступора. Гласове, изненада се той, при това вътре в кораба? Поклати глава, отказвайки да повярва. Но гласовете се приближаваха и изведнъж истината, проби пелената на съзнанието му.