Най-важното сега — Хедрок усещаше как съзнанието му се концентрира като острие на бръснач — бе да я накара да разкрие картите си при най-изгодни за него условия. С тази мисъл в главата той каза:
— Мислех си, Инелда, за твоята баба, прекрасната златокъдра императрица Ганиел. Защото, ако изключим кестенявата ти коса, ти много приличаш на нея като млада.
В зелените очи проблесна недоумение. Императрицата сви устни и ги разтвори, готова да каже нещо. Но Хедрок я изпревари и продължи:
— Оръжейните магазини разполагат с пълното й досие. Размишлявах впрочем над нерадостната мисъл, че някой ден и ти също ще представляваш едно изчерпателно досие, съхранявано в прашен информационен център.
Ефектът беше мигновен. Той отдавна бе забелязал, че младата жена не понася мисълта за евентуална старост и смърт. Гневът накара погледа й да припламне и както винаги досега я подтикна да каже онова, което мисли.
— Само че ти — отсече тя със звънливия си глас — няма да доживееш да прочетеш това досие. Може би ще те заинтересува, капитане, че шпионската ти дейност бе разкрита и ти ще бъдеш обесен днес следобед.
Почувства думите й като физически удар. Едно беше да теоретизира, че не става дума за нищо повече от дяволски измислена сурова проверка, от целенасочен опит да го накарат да се издаде, и съвсем друго — да седиш до тази жена, способна да бъде жестока и безмилостна, жена, чиято прищявка ставаше закон, и да я чуеш да произнася собствената ти смъртна присъда. Логиката беше безсилна пред подобен тиранин от плът и кръв, а теорията избледняваше до фантасмагорични догадки.
Изведнъж той осъзна, че не разполага с обяснение защо доброволно се бе поставил в тази ситуация. За него не би било проблем да изчака още едно, дори две или даже повече поколения жени от фамилията Ишер. Вярно, че сегашният момент представляваше логическата пресечна точка, погледнато както биологически, така и исторически. Той завърши мисълта си, без да бърза, после се отърси от опитващото се да го обхване мрачно настроение и се насили да се отпусне и да се усмихне. В края на краищата, нали той сам бе предизвикал този отговор, очевидно изпреварвайки момента, когато тя бе искала да го изненада. Това, колкото и странно да изглеждаше, беше малка психологическа победа. Макар че още няколко такива и той сам щеше да бъде сполетян от нервна криза.
В салона все още се чуваха разговори, но не и на императорската маса. Този факт накара Хедрок да обърне внимание на обстановката около себе си. Някои от младежите седяха и гледаха императрицата. Други местеха поглед от Хедрок към нея и обратно. Всички без съмнение бяха озадачени. Не бяха сигурни дали става дума за нескопосана шега, или това е една от онези проклети житейски драми, които императрицата от време на време измисляше, изглежда, с единствената цел да развали храносмилането на гостите си. Важното сега, напрегнато разсъждаваше Хедрок, бе, че ситуацията бе приковала изцяло вниманието на мъжете, от които той очакваше да спасят живота му.
Императрицата сама наруши мълчанието:
— Какво ли не бих дала, за да науча мислите ти в този момент, капитане.
Думите й откриха възможността, която бе очаквал. Хедрок потисна зловещата си усмивка и отговори:
— Онова, което казах, остава в сила. Ти си същата като прекрасната, темпераментна и избухлива Ганиел. Единствената разлика между вас е, че тя не е спала с жива змия, когато е била на шестнайсет години.
— Какво? — попита един от придворните. — Инелда да спи със змии? Това образно казано ли е, или буквално? Я вижте, тя се изчервява!
И наистина беше така. Хедрок изучаващо разглеждаше поруменялата от смущение императрица. Беше изненадан. Изобщо не бе очаквал да постигне толкова силна реакция. Но нямаше никакво съмнение, че ще последва изблик на гняв. Това едва ли щеше да обезпокои повечето смели младежи на масата, отдавна открили всеки за себе си онази безопасна средна позиция между безкритичното съгласие и съхраняването на собствената индивидуалност, на която младата жена държеше за всеки от хората, които допускаше до себе си.