— Както можете да се убедите сама, ваше величество, заповедта ви е стриктно изпълнена. Нищо вътре в двигателя не е било видяно или докосвано, а механиците, които демонтираха кожуха, са подбраните от вас на базата на личните им досиета, които ви донесохме тази сутрин. Нито един от тях не притежава необходимите познания, за да анализира дори обикновен двигател, да не говорим за такъв като този.
Тя кимна, после си позволи лека усмивка — надяваше се, че изглежда топла.
— Добре се справихте, адмирале. Ще получите лична премия в размер на един милион кредита.
Удоволствието на лицето му за миг й подобри настроението. После той продължи:
— Нито един от тях не е бил допускан близо до терминал за връзка цялата сутрин. Тези хора дори не подозират за вълненията навън.
— Добре. Сега вървете и ми ги изпратете тук.
За миг остана сама. Стоеше с все същата лека усмивка на издълженото си ишерско лице и чувство на задоволство изпълваше измореното й тяло. Хората, които още преди хилядолетия бяха разработили схемата на образование за членовете на имперската фамилия, съвсем правилно бяха преценили, че нито един властник не може да оцелее в ерата на науката, без да мине през някакъв курс, който да синтезира в едно цяло всички знания и открития и да ги направи достъпни за мозъка на избраника на съдбата. Процесът на обучение почти не се бе изменил за изтеклото време. Веднъж капитан Хедрок й бе обяснил, че то донякъде прилича на обучението на И-хората на Оръжейните магазини, но бе подчертал, че съпоставката между двете е като между карикатура и фотография. Сравнението не бе никак ласкателно, но тя бе доволна и на това.
Отново Хедрок… Тя пак се намръщи. Ето че този загадъчен мъж пак бе изплувал в мислите й. Някакъв звук привлече вниманието й. Обърна се и видя, че зад нея се събира група хора. Те й отдадоха чест. Тя кимна и позволи на лицето й да изпълзи усмивката за обществени прояви.
Техниците явно бяха получили съответните заповеди. Те ловко започнаха да свалят освободените предпазни плочи. След два часа работата беше приключена. Тайната на двигателя се запечати в мозъка й. Накрая тя застана зад защитния екран и проследи разтапянето на сърцето на двигателя с помощта на мощно енергийно оръдие. Търпението й нямаше граници. Изчака образуването на голяма локва нажежен метал на пода и най-сетне удовлетворена се качи обратно на аеромобила си.
Докато летеше към двореца, по небето се носеха черни облаци.
10.
Не беше просветване в тъмнината. От доста време Хедрок лежеше изнемощял с отворени очи. Мракът около него бе непрогледен. И все пак нещо се бе променило. Но да, разбира се, досети се той — беше в съзнание. За миг му бе трудно да приеме идеята за съществуването на два вида абсолютен мрак. Струваше му се, че мозъкът му се рее някъде далече, а мислите му бавно преминават в панорамни картини пред него. Досещаше се, че има и някакви спомени, но те му се струваха недоловимо чужди, сякаш… сякаш някаква друга негова част бе имала въпросните физически изживявания.
Бавно, безкрайно бавно Хедрок осъзна тишината около себе си, липсата на всякакво напрежение, на каквото и да било движение. Поизправи се в креслото пред командния пулт и погледна екраните пред себе си. Гледаше в космоса. Във всички посоки се виждаха звезди. Нямаше и помен от Слънцето, само остри като връх на игла лъчи светлина с различна интензивност. Никакво субективно възприятие за ускорение, за гравитация. Не че подобно усещане му беше напълно непознато, но този път бе по-различно. Погледна лоста на безконечния двигател и установи, че още е във включено положение. Индикаторът на скоростта показваше невъзможни стойности, а автоматичният календар твърдеше, че в момента е 7:00 вечерта на 28 август 4791 година от Ишер. Това означаваше, че е бил в безсъзнание двайсет и два дни, за което време корабът е изминал… той отново погледна показанието за моментната му скорост и бързо отмести поглед, отказвайки се дори да започне да смята.