Рязкото движение на главата го накара да изпита замайване и за миг дори му прилоша. Остана неподвижен, докато пристъпът премине. Тялото му, което бе издържало на толкова изпитания, бавно възстанови метаболичния си баланс. И след малко той разбра, че всъщност му е прилошало просто от глад. Направи два немощни опита да се изправи, но и двата пъти падна обратно в креслото, неспособен да се пребори с тялото си. Третия път се свлече на пода и запълзя към камбуза.
Яденето му отне цял час, понеже след първите няколко животоспасяващи глътки декстроза той си наложи да бъде предпазлив. След това се досети, че може би има нужда от сън. Поколеба се. Имаше два въпроса, чийто отговор го вълнуваше: на какво разстояние се намира от Земята и на какво се дължи липсата на усещане за ускорение. Изглежда, в дадена точка от полета междузвездният двигател по свръхестествен начин бе станал едно цяло с някаква основна физическа сила. И така отправната точка — началото на координатната система, бе загубила своя смисъл. Той се върна при пулта за управление, отново изгаси осветлението и в продължение на няколко минути се опита да нагласи настройката на терминалите. Няколко звезди засияха видимо по-ярко, но нито една не стана по-голяма. И нито една не му изглеждаше по-близка от останалите. Указателят на скоростта продължаваше да показва почти шестстотин и петдесет милиона километра в секунда. Това означаваше, че той изминава разстояние равно на това от Земята до Алфа Центавър за всеки осемнайсет часа. Проблемът беше как да се върне по същия курс.
Той замислено натисна бутона за автоматично обръщане на посоката. Нещо се включи и се чу поредица от сто и осемдесет бързи изщраквания. Звездите пред погледа му се разлюляха, но след три секунди отново застинаха неподвижни. Перфектно обръщане за две хиляди милиона километра? При тази скорост би трябвало да се завърне в околностите на Слънцето след нови двайсет и два дни. Не, трябваше да внимава! Не бе възможно да е толкова просто. В никакъв случай не биваше да се подлага на същото физическо натоварване, което го бе държало в несвяст цели три седмици. Той набързо пресметна наум и върна лоста на двигателя на три четвърти. И зачака. Въпросът сега бе колко време след преустановяване на натоварването бе дошъл в съзнание? Изминаха два часа, а все още нищо не се случваше. Главата му започна да клюма, очите му се затваряха. Но ударът от рязкото забавяне на скоростта така и не дойде.
Слезе в двигателния отсек, за да провери какво става. Увери се, че индикаторите показват точно три четвърти от максималната мощност. Защитните плочи на кожуха бяха нормално топли и едва доловимо вибрираха. С обезпокояваща яснота Хедрок осъзна, че е престоял дълго време в защитното силово поле, което компенсираше инерциалните сили… твърде дълго, при всички положения повече, отколкото изглеждаше разумно или безопасно. Борейки се с тревогите си, Хедрок най-сетне заспа на една от койките.
Усети тласък, който го раздруса до кости. Събуди се веднага. Усещаше върху цялото си тяло равномерна тежест като напор на много силен вятър. Но след първоначалния тласък всичко бе напълно поносимо. Вече разсънен, той се замисли при каква стойност на вектора на скоростта бе излязъл от мистериозното поле на безинерциално движение в реалния свят на физически натоварвания, свързани с ускоряване и забавяне. Искаше му се да скочи и поне да погледне индикатора на скоростта. Но си наложи да остане легнал, където си беше. Усещаше гъделичкащи пробождания из цялото тяло — това бе познатата му индикация, че в момента организмът му извършва електронна, атомна, молекулярна, неврохимична и мускулна пренастройка на всички свои системи. Даде си трийсет минути преди да вземе решение да помръдне. След това се отправи към пулта за управление и се взря в екраните. Там не го очакваха особени изненади. Календарът показваше 11:03 вечерта на 29 август, а скоростта според индикатора бе спаднала на петстотин и петдесет милиона километра в секунда. Щеше да направи някои пресмятания на тази база по-късно.
Нещата като че ли най-сетне се развиваха в желаната посока. Трябваше да внимава, разбира се, да легне отново, да се храни редовно и постепенно да възвърне силите си. Отначало му се стори абсурдно да ляга пак толкова скоро, но след малко заспа. Събуди се изпълнен със странна меланхолия. Мрачното му настроение с нищо не се подобри и когато отново седна пред екраните. На тях не се виждаше нищо успокояващо — всичко изглеждаше много, много далече. Колко нелепи изглеждаха на фона на тази безкрайност напъните на шепа човешки същества към светлината на абсолютната истина. Дори самата борба да се скрие тайната на междузвездния двигател или обратно, да бъде доведена до знанието на широката публика, изглеждаше някак лишена от смисъл. Всичко губеше значението си пред лицето на тази ужасяваща вселенска нощ. Изведнъж му стана трудно да повярва, че някъде там съществува някоя си императрица Инелда Ишер, твърдо решена да запази властта за своя клан.