Сега на екраните му започна да се увеличава синята звезда. Но надеждата, че това би могло да е Сириус, угасна още в мига, в който се разбра, че системата не е двойна. Имаше обаче планети. Откри поне дузина още при първото сканиране на околозвездното пространство, но това не го зарадва. Трябваше да признае истината: не знаеше къде се намира. Беше се загубил като прашинка в нощ, която става все по-непроницаема. Изпълнен с тревога, Хедрок все пак заспа, а когато се събуди, пак седна пред пулта за управление.
И изведнъж мощен тласък раздруса кораба и той се понесе като треска във водовъртеж.
В пространството около него летяха грамадни кораби с издължени форми. На всеки екран можеха да се видят десетки от тях. Бяха дълги поне по два километра. От тази машинна маса към него дойде Мисъл. Тя се завъртя в контролната зала с такава сила, че за момент остана напълно неразбираема. Дори когато смисълът се избистри и интензивността й стана поносима, на Хедрок му бе необходима цяла минута, за да осмисли факта, че чудовищната Мисъл не е предназначена лично за него, а само го обсъжда.
„… жител на…!!!… безсмислен… Разум тип деветстотин минути… анализираме стойността на фактор на напрежението 1… Трябва ли да бъде унищожен?“
Единственото, което хрумна на Хедрок, който седеше със замъглени чувства и всеки миг очакваше смъртта, бе, че цялата тази борба да се опази тайната на междузвездния двигател, е била безсмислена. Вече бе прекалено късно. Човекът се бе оказал безвъзвратно закъснял. Много по-висши създания бяха завладели всичко необходимо им в тази вселена, а останалото може би щяха да разпределят както сметнат за необходимо. Колко късно бе, наистина…
11.
Хедрок седеше, загубил представа за времето. Когато накрая възвърна способността си да наблюдава, му се стори, че излиза от тъмнина. Беше изумен, когато се увери, че не е мъртъв. Волята за живот и емоциите му се обединиха в ясна схема на действие. Погледът му се фокусира върху екраните. Те бяха като прозорци, през които той наблюдаваше заобикалящите го космически кораби. Страхът, който изпитваше, беше не за себе си, а за съдбата на човечеството. Извънземните бяха толкова много, а последиците от тяхното присъствие — ужасяващи.
И все пак още беше жив. Тази мисъл го подтикна към действие. Пръстите му се стрелнаха към пулта за управление. Той мигновено прецени взаимното разположение, съзря пролуката между два съседни кораба, въведе желаната посока, изчака малкият спасителен модул да се обърне натам и съзнателно натисна белия лост докрай. Смяташе, че контролът им върху него се основава на баланс на силите, отчитащ моментното му ускорение, и се надяваше, че рязкото превключване на пълен ход ще му помогне да се изплъзне.
Съзнанието му регистрира празнота, защото за миг изпадна в тъмнина — пропаст на физическа, а не умствена тъмнина. Дошъл отново на себе си, Хедрок изключи двигателя. Сега вече можеше да си спомни, че бе почувствал някакво дръпване. В момента обаче нямаше нищо: нито кораби, нито звезди, нито дори намек за огнената топка на синия гигант в небето. Абсолютно нищо. И то не защото екраните бяха изключени, напротив, те бяха включени. Но бяха тъмни, дори без намек за светло петно. В този момент го осени мисъл, която можеше да се изрази само с една дума: метал.
Метал! Той беше заобиколен отвсякъде от метал. А това означаваше, че се намира в един от грамадните чуждоземни кораби. Как точно го бяха направили оставаше загадка, но щом Оръжейните магазини на Земята разполагаха със системи, позволяващи им да изпращат материални предмети през всякакви прегради на големи разстояния, тогава и пренасянето на малък космически кораб в трюма на по-голям такъв би следвало да се разглежда като физически осъществимо.
Едва сега осъзна сериозността на ситуацията, в която бе изпаднал. Той се отпусна в креслото слаб и изтощен от емоционалния шок. Но след малко мислите му се успокоиха. Несъмнено бе пленник и сигурно скоро щеше да узнае съдбата си. Нямаше какво повече да стори, затова се отпусна и зачака. Минутите се изнизваха една след друга, а онези, в чиито ръце бе попаднал, не даваха признаци на живот. Усети, че огладнява. Стана и си приготви храна. И докато изчакваше, започна да подлага на съмнение инстинктивно възприетата си стратегия да не прави нищо и да чака развитието на събитията. В крайна сметка тези същества несъмнено бяха разумни. Бяха го оставили жив, следователно изглежда представляваше за тях някаква стойност. Хедрок приключи с яденето и облече скафандър. Знаеше, че е пренапрегнат, но за сметка на това бе преизпълнен с решимост.