„Участието ми в цялата тази история стана възможно след като Кершоу забелязал моя статия в «Атомик Джърнал», където споменавам, че провеждам самостоятелно изследване в област, свързана с идеята, върху която се основава неговото откритие.
Тук мога да ти разкрия, че шансът това откритие да бъде случайно повторено от други учени е практически нулев. Преплетени са много твърде специализирани области. Нали помниш какво ни разказваха в училище: че има почти петстотин хиляди научни дисциплини и че без никакво съмнение умелото координиране на постиженията в някои от тях може да доведе до безброй ценни научни открития, но никой не би могъл да обхване дори малка част от тях, да не говорим за всички.
Споменавам всичко това, за да подчертая колко важна за работата ни бе тайната. Кершоу и аз проведохме среднощен разговор и аз бях нает в условията на максимална секретност.
Дан, чуй ме сега… новината е абсолютно изумяваща. Ние разполагаме с двигател, който е бърз като мисълта. Звездите са покорени, Дан, защото веднага щом свърша това писмо, ние излитаме за Алфа Центавър.
Само като помисля за това и започвам да изпитвам смесени чувства. Наистина… Този факт ще разтърси света и ще го отвори. Помисли си само за всички хора, които насила бяха стоварени на Венера, Марс и различните спътници — трябваше да бъде направено, естествено, защото някой трябваше да живее там и да разработва богатствата на тези места — но сега поне има надежда, нов шанс за по-зелени и по-хубави светове.
Отсега нататък човек ще може да заселва чуждите светове неограничено и тази възможност ще сложи веднъж завинаги край на дребните свади и убийства заради къс земя. Защото винаги ще има повече от достатъчно за всички.
Причината, поради която се налага да бъдем толкова внимателни, е, че ишерската империя ще бъде разтърсена до основи от безпрецедентната емиграция, която ще последва, и че императрица Инелда първа ще осъзнае тази опасност и първа ще опита да ни унищожи. Не сме сигурни дали и Оръжейните магазини биха подкрепили подобна промяна. В крайна сметка те са неразделна съставна част на цялото обществено устройство на Ишер, точно те направиха възможни всички корективи и така помогнаха за създаването на най-стабилната правителствена система, измислена от непостоянното същество, наречено човек. Поради тази причина ние предпочитаме и те да не знаят с какво разполагаме.
Още нещо: Кершоу и аз обсъдихме възможните последици от нашето раздалечаване на няколко светлинни години разстояние. Той смята, че скоростта ни на отдалечаване от Слънчевата система ще създаде усещането за рязко прекъсване на връзката. Към това следва да се добавят и трудностите на ускорението. Ние…“
Тук Нийлан спря. Защото точно това бе почувствал — агонията от ускорението, след това прекъсването. Но значи… значи Джил не е бил мъртъв. Тоест не е умрял онзи ден преди около година. Някъде по време на пътешествието Гриър беше…
В този момент Хедрок отново успя да отдели съзнанието си.
„Боже мой — помисли си той развълнуван, — всеки от нас е част от другия. Той изпитва емоции, основаващи се на моя жизнен опит, а аз възприемам неговите емоции като собствени. Щеше да е обяснимо, ако аз бях неговият брат, с който толкова дълго е споделял всичките си сетивни възприятия. Но аз не съм. Ние с него на практика не се познаваме — срещали сме се само веднъж.“
И тогава му хрумна друга мисъл. Напълно възможно бе учените на тази чужда раса да манипулираха съзнанията и телата на двама им, така че разликата между тях да не бе по-голяма от разликата, съществувала между двамата близнаци. В края на краищата в структурно отношение човешката нервна система е практически една и съща при всички хора. И след като бе възможно близнаците Нийлан да са настроени на една и съща вълна, може би това бе постижимо и между всеки двама души?
Намерил търсеното рационално обяснение, Хедрок не се възпротиви на поредното обединяване на отделните им съзнания. Очакваше, че ще дочете писмото на Джил. Но кой знае защо погледът му не можеше да се фокусира върху него. Хедрок-Нийлан недоумяващо примигна и после се сепна, усетил неочаквано, че лицето му се опира до фин горещ пясък.
Видя, че вече не се намира в оръжейния магазин и че няма нито следа от града-фантом. Непроизволна мускулна реакция изви тялото му и той установи, че лежи на плоска червена пустиня под огромно пулсиращо слънце. В далечината отляво, полускрито зад гъста прашна пелена, се виждаше второ слънце. Изглеждаше по-отдалечено от първото и определено беше по-малко, но имаше същия кървав цвят, така подходящ за този пясъчен свят. До него лежаха други мъже. Един от тях се обърна. Беше едър симпатичен мъжага. Устните му помръднаха, но не се чу никакъв звук. При обръщането му Нийлан-Хедрок зърна нахвърляни кашони, сандъци и някакви метални съоръжения. След малко Хедрок разпозна машина за получаване на вода, сандъче за провизии и терминал. В същия миг наблюденията му бяха прекъснати.