Отиде до главния терминал в една от стаите и включи на канала за новини. Онова, което чу, не бе никак интересно. Коментаторът бе загрижен от новите закони, обсъждани в имперския парламент. Не се споменаваше за никакъв междузвезден двигател. Дори да бе имало някакви вълнения веднага след бягството му от кораба на Кершоу, всичко вече бе утихнало. Ако изобщо някой се бе опитвал да окаже натиск върху императрицата да предаде тайната, това вече бе минало.
Той изключи терминала и облече „работен“ костюм. Внимателно подбра още четири активиращи пръстена и, напълно готов за битка, се прехвърли чрез телепортатора в един от апартаментите си в Имперския град. Започваше да се чувства много по-добре. Някъде дълбоко в съзнанието си имаше план за свои действия в случай, че съществата опитаха отново да го поставят под контрол, но в момента повече го вълнуваше мисълта за естеството на дарената му свобода. Той бързо се отправи към големия прозорец, който гледаше на юг и близо минута се наслаждава на познатата картина на необятния метрополис. После бавно се обърна и отиде до терминала, за да повика Обществената информационна служба.
Тази организация имаше връзка с Оръжейните магазини и целта й бе да осигурява свободна информация и новини. Момичето, което се отзова на позвъняването му, отговори на всичките му въпроси, без да се поинтересува за неговата самоличност, и той научи, че императрицата публично и неколкократно бе отричала да знае каквото и да било за някакъв междузвезден двигател и че след две седмици интензивна пропаганда, насочена срещу нея, Оръжейните магазини внезапно са прекратили кампанията си.
Хедрок се смръщи и прекъсна връзката. Значи на Инелда й се беше разминало. За него бе ясно защо Магазините бяха спрели да оказват натиск върху нея: политическата им активност бе обречена на непопулярност, понеже не разполагаха с никакви уличаващи доказателства, а те не желаеха да допуснат публичното си отъждествяване с кауза, която би настроила обществото срещу тях. Спокойно можеше да се приеме, че поне деветдесет процента от хората вече бяха загубили интерес към случилото се. По-голямата част от тези, които все още се интересуваха, вероятно не знаеха как да постъпят, дори ако бяха склонни да повярват, че междузвездният двигател съществува. А и как би могъл някой да принуди наследствения монарх на Слънчевата система да разкрие доброволно някаква тайна?
Хедрок, който имаше идея как може да бъде постигната подобна цел, ставаше все по-мрачен. Отиде в помещението, където се намираше библиотеката, и погледна специалния часовник, отмерващ времето в рамките на това столетие. Имаше няколко проблема за разрешаване. Трябваше му малко време да се организира и освен това началото на неговата кампания трябваше да съвпадне с Деня за отдих.
Що се отнася до паякообразните, те бяха неизвестен фактор и действията им бяха извън негов контрол. Налагаше се да действа сякаш те не съществуват.
— Да видим сега — промърмори той на себе си. — Днес е първи октомври, а утре е… Денят за отдих?!
Беше неприятно изненадан. Това означаваше, че разполага само с един следобед, за да се подготви за най-смазващото физическо усилие в целия си живот досега. Безпокоеше го обстоятелството, че дори подготвителната фаза в никакъв случай не бе от тривиалните. Трябваше да говори набързо с хора като Ненсен, Дийли и Тринър. А разполагаше със съвсем малко време.
Върна се в подземната си лаборатория и се захвана на работа с големия терминал, заемащ единия от ъглите в стаята за телепортация. Екранът му бе осеян с над хиляда и петстотин пулсиращи точки. Загуби известно време, но накрая въведе номерата, които го интересуваха. Седемнайсет от точките смениха цвета си на яркозелен. Други три светнаха в червено, което означаваше, че трима души на другия край на връзката не се намираха в офисите си. Седемнайсет от двайсетима беше по-добре, отколкото бе очаквал. Хедрок приключи с подбора, стана и разкърши рамене, без да откъсва поглед от екрана, който присветна.
— Добре ме разгледайте — каза той. — Сигурно ще се видим днес.
Той замълча, обмисляйки следващите си думи. Щеше да е неразумно да разкрива, че говори на повече от един човек. Несъмнено по-умните щяха да се досетят, че има и други компании в същото положение като тяхната, но би било глупаво сам да потвърждава подозренията им.