Взел решение, Хедрок продължи:
— Компанията ви да остане отворена до утре сутринта. Обезпечете за хората помещения за спане, почивка и храна. Продължете нормалния си бизнес до указания час или до следващото ми обаждане. На служителите да бъде изплатена двайсет процента премия за тази седмица. За ваша информация, възникнаха извънредни обстоятелства от изключителна важност, но ако не се свържа с вас до 7:00 утре сутринта, считайте всичко за приключено. Междувременно прочетете член седем от учредителния си договор. Това е всичко.
Хедрок изключи терминала и с гримаса на недоволство отбеляза късния час. Трябваше да изминат поне трийсет минути между това известие и физическата му поява. Нямаше друг начин. Беше изключено да се появи лично само след минута. Съобщението му щеше да предизвика големи вълнения, да не говорим за пристигането му веднага след излъчването.
Освен това трябваше да се приготви и да глътне увеличителя. Когато приключи, остана прав с присвити очи, обмисляйки последиците от разговорите, които щеше да проведе. Щеше да е изключително трудно да се наложи бързо над всеки от началниците. Истината бе, че от доста време се канеше да предприеме действия срещу някои от тях. Имаше такива, които бяха големи шефове от доста дълго. Той бе възприел политиката да оставя без особен контрол дадени фамилии да управляват в продължение на няколко поколения, като само превеждат отчисления в определен размер в централизиран фонд, но малко по малко това бе отслабило авторитета му. Уви, нямаше какво да се прави. Практически невъзможно бе да контролира изкъсо толкова много хора.
След като определеният половин час изтече, Хедрок включи телепортатора и внимателно разгледа светлия коридор, който се показа от другата страна. После мина през него. На вратата, пред която се изправи, имаше надпис:
С помощта на един от пръстените си Хедрок задейства секретния механизъм на вратата, влезе, мина покрай симпатичната секретарка зад огромното бюро, която се опита да го спре, и пръстенът му незабавно отвори и втората врата. Той прекрачи прага и се озова в голяма стая с внушително обзавеждане. Едър блед мъж със светли очи се надигна иззад необятното си писалище и впи поглед в него.
Хедрок не му обърна внимание. Един от другите пръстени силно вибрираше. Той бавно завъртя ръката си. Когато вибрирането спря, камъкът на пръстена сочеше точно към стената зад писалището. Хедрок похвали на ум маскировката. Стената изглеждаше непокътната и мощният бластер зад нея бе скрит перфектно. Без детектора той никога нямаше да го намери.
Настроението му се развали. Позволи си само късата мисъл, че откритието потвърждава собственото му лошо мнение за този човек. Цяло оръдие скрито зад стената, Боже мой! Досието на Тринър, което той лично бе съставил, показваше, че той е не само безмилостен егоист — това бе нормално човешко качество в ерата на гигантските административни тръстове. Нито пък можеше да се каже, че е просто аморален — стотици хиляди граждани на Ишер бяха извършили също толкова убийства като Тринър, но разликата в мотивите беше като разликата между добро и зло. Тринър бе достоен за презрение развратник, олицетворение на самото понятие за зло.
И ето че в момента този човек се приближи към него, протегнал ръка, със сърдечна усмивка на бледото си лице и благо произнесе:
— Не знам дали да вярвам в теб, или не, но поне съм склонен да те изслушам.
Хедрок пристъпи към протегната ръка, създавайки впечатление, че се готви да я стисне, но в последния миг мина покрай мъжа и в следващата секунда седеше в креслото зад извитото писалище. После вдигна поглед към слисания директор и с удовлетворение си помисли: „Значи Тринър е готов да си говорим, така ли? Отлично. Но първо ще получи няколко психологически удара, а после му дам безплатен урок какво значи да си безмилостен с подчертаване на факта, че на този свят има и по-корави мъже от Дж. Т. Тринър. А сега нека продължа натиска върху него и да не му давам да се съвземе.“ С тази мисъл в главата, Хедрок остро каза:
— Преди да седнеш на ей онзи стол, Тринър, и преди да си поговорим, искам да разпоредиш на персонала си да започне работа върху онова, което ще се наложи да направите за мен… слушаш ли ме?